2

16 1 0
                                    

-Здравей...- поздрави ме студено Лазур.

Усмихнах се широко.

-Здравей, сладур!- намигнах му.

-Не прави така, моля те..- той погледна на странни.

Притичах при него.

-Защо? Да не би да те засрамих?- усмихнах му се мазно.

-Не е това... Ти си един от популярните, а цял ден непрекъснато ни обсъждат... Не искам да се въвличаме в повече проблеми...- след това замлъкна.- Стой по-далеч от мен, ако обичаш.- и си тръгна.

Какво беше това?

Защо го направи?

Аз... нищо не разбирам....

Прибрах се у дома.

Чувствах се странно.

Тъжен или по-скоро празен..

Майка ми беше седнала на дивана.

-Юриел? Какво ти има? Добре ли си?- попита ме тя загрижено.

-Да, мамо.. Днес просто не ми беше ден. Това е всичко.- усмихнах й се леко.

Не исках да стоя на тази тема повече и просто отидох в стаята си.

Оставих си раницата и седнах отчаяно на леглото.

Грешката в мен ли беше?

Аз ли направих нещо?

Сигурно...

Г.Т. Лазур:

Май не беше добра идея да го зарежа така...

Той дори не знае какво е станало..

Но трябваше да го направя, за негово добро..

Стоях буден поне до 11 обмисляйки 'наистина ли това, което направих е за негово добро?'.

Накрая реших да пиша на Цико, моя най-добър приятел.

Хей.. спиш ли?

За човек, който седи буден до 2 мислиш ли, че спя?

Извинявай..
Има нещо, което не мога да си избия от главата. Ще ми помогнеш ли?

Разбира се. Всичко наред ли е?

Днес се засякох с Юриел и му казах да стои далеч от мен.. Направих го за негово добро, но... добре ли направих, че го отрязах така?

Лазур.. Глупчо такъв! Щом го обичаш, защо го отряза?!

Аз не го обичам Цико!

Добре тогава, но той обича теб!

И какво от това?!

Защо го отряза?!

За негово добро е!

Не, Лазур! Не е за негово добро! А за твое!!

Бях смаян.

Наистина ли и той мисли така?...

MISTAKETempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang