Цялата кръв от лицето на Ева се изцеди. Тя замръзна.
- Какво...?- тя успя да каже, премигайки бързо.
- Дилън Хейнс. А ти си? - попита той с неговия дрезгав глас.
- Ева. - каза тя тихо.
- Ема? -каза той объркан, тъй като не можа да дочуе гласът и.
- Ева. - повтори тя по-силно. - Ева Рийд.
- Приятно ми е. - той се усмихна, подавайки ръката си за да я поеме Ева.
Ева объркано погледна ръката, но не я пое, а само се обърна и тръгна с бърза походка. Но явно този младеж беше доста досаден, тъй като я последва.
- Харесваш ми. - каза той с усмивка.
А от нейната уста излезе само едно "Мхм". Беше толкова отегчена от това момче.
- Не си много дружелюбна...
- Досаждаш ми. - каза тя презрително.
- Откровенна си. - повдигна вежда. - Още повече ми харесваш. Излез с мен. - предложи.
- Какво?! - каза тя с присмешка. - Никога!
В този момент тръпчинката на бузата му се появи. Издиша неволно събрания въздух.
- Е, и утре е ден. - вдигна ръка към косата си и я отметна назад.
- Утре нищо няма да се промени. - заяви Ева.
- Ще видим.
- Няма какво да гледаме. Губиш си само времето ! По-добре си тръгвай.
- Щом става въпрос за теб, няма да е загуба на време.
Ева се спря за малко докато осъзнае думите му и започна да се смее силно с глас.
- На колко момичета си го казал това? - попита тя с присмешка.
- Мммм незнам. - отвърна той с усмивка.
- Боже! - тя вдигна ръката си, за да спре такси и да се отърве от това досадно момче.
Таксито спря до нея и тя понечи да отвори вратата, когато той хвана ръката й.
- Приятно ми беше, Ева. Ще се видим пак. - каза и целуна ръката и.
- Боже пази ! - каза тя изврътено, качвайки се в таксито, поемайки към дома си.
Три дни по-късно:
Вятърат виеше тихо, разклащайки клоните на дърветата. Наоколо имаше само изоставени къщи, прозорците им счупени, а мазилката паднала. Лампите бяха разпръснати по улицата, някой изкривени и счупени, други стари и раждясали. А сиянието на работещите лапмпи беше зловещо и свръхестествено. Луната блестеше призрачно, облаците, покриващи част от небето и мъглата, правеха пейзажа още по-страшен.
BẠN ĐANG ĐỌC
Stay
Lãng mạn"- Престани да говориш така...- заглъхна Ева. - Как?- прошепна Дилън. - Сякаш това е краят...- промърмори. - Това е краят. - спирайки за малко, той облиза устните си и я погледна. -Това е краят на нас. - Не... - проплака, поклащайки глава. - Не, не...