Stay

Chapter 1 "- Доволен?"

Цялата кръв от лицето на Ева се изцеди. Тя замръзна.

- Какво...?- тя успя да каже, премигайки бързо.

- Дилън Хейнс. А ти си? - попита той с неговия дрезгав глас.

- Ева. - каза тя тихо.

- Ема? -каза той объркан, тъй като не можа да дочуе гласът и.

- Ева. - повтори тя по-силно. - Ева Рийд.

- Приятно ми е. - той се усмихна, подавайки ръката си за да я поеме Ева.

Ева объркано погледна ръката, но не я пое, а само се обърна и тръгна с бърза походка. Но явно този младеж беше доста досаден, тъй като я последва.

- Харесваш ми. - каза той с усмивка.

А от нейната уста излезе само едно "Мхм". Беше толкова отегчена от това момче.

- Не си много дружелюбна...

- Досаждаш ми. - каза тя презрително.

- Откровенна си. - повдигна вежда. - Още повече ми харесваш. Излез с мен. - предложи.

- Какво?! - каза тя с присмешка. - Никога!

В този момент тръпчинката на бузата му се появи. Издиша неволно събрания въздух.

- Е, и утре е ден. - вдигна ръка към косата си и я отметна назад.

- Утре нищо няма да се промени. - заяви Ева.

- Ще видим.

- Няма какво да гледаме. Губиш си само времето ! По-добре си тръгвай.

- Щом става въпрос за теб, няма да е загуба на време.

Ева се спря за малко докато осъзнае думите му и започна да се смее силно с глас.

- На колко момичета си го казал това? - попита тя с присмешка.

- Мммм незнам. - отвърна той с усмивка.

- Боже! - тя вдигна ръката си, за да спре такси и да се отърве от това досадно момче.

Таксито спря до нея и тя понечи да отвори вратата, когато той хвана ръката й.

- Приятно ми беше, Ева. Ще се видим пак. - каза и целуна ръката и.

- Боже пази ! - каза тя изврътено, качвайки се в таксито, поемайки към дома си.

Три дни по-късно:

Вятърат виеше тихо, разклащайки клоните на дърветата. Наоколо имаше само изоставени къщи, прозорците им счупени, а мазилката паднала. Лампите бяха разпръснати по улицата, някой изкривени и счупени, други стари и раждясали. А сиянието на работещите лапмпи беше зловещо и свръхестествено. Луната блестеше призрачно, облаците, покриващи част от небето и мъглата, правеха пейзажа още по-страшен.