Stay

Chapter 5 " Кажи му, че го обичам..."

По-рано същият ден

Гледна точка на Ева:

Вървях гневно по улицата вече 30 минути. Копелето ми върза тенекия. Избяга и ме остави аз да плащам. Бях му толкова ядосана, че щом отново ме потърси, щях да му видя сметката. Така щях да го оправя, че да няма смелост да ми каже "здравей"

Или може би затова е избягал, защото се е отегчил от мен.

Задник.

Вече познатата улица беше пред погледът ми. Забързах походката си, бях толкова жадна и изморена.

Щом стигнах вратата грабнах ключът и го пъхнах вътре завъртайки го. Отворих вратата, и прекрачих прага, затваряйки я след себе си. В къщата бе толкова тихо, в този момент, че можех да възприема звука на тишината . Не в буквалния начин , но когато сте в една къща и тя е такъв покой , можете да чуете тръбите, скърцането на вратите, протичане на вода или стрелките на часовника. Но, разбира се , не бях сама. Чувах телевизора, показвайки ми, че или Мая или Джейсън е тук.

- Ев? - главата на Мая се подаде, а гласът и бе тих.

- Да?

- Ох, изплаши ме... - тя се показа и издиша насъбралия се въздух от дробовете и.

- Съжалявам.

- Няма нищо. - тя се усмихна и седна на дивана.

Отидох до кухнята и си взех от хладилникът една студена бутилка вода.

- Къде беше? - Мая се провикна силно.

- На закуска.

Надигнах бутилката и започнах да приемам прозрачната течност.

Щом я изпих се върнах в хола и се проснах на дивана.

Започнах да играя с пръстите на ръцете си и да тропам с крак.

- Какво има? - попита ме тя.

- Как така какво ми има? - отговорих на въпроса с въпрос.

- Нервна си. Прехапваш устната си, играеш с пръстите на ръцете си, тропаш нервно с крак.

- Нищо ми няма. - уверих я.

- Стига Ева. Познаваме се много отдавна,за да знам че не си добре.

- Дилън. - казах аз едвам.

- Разбира се. Какво направи? - попита, а гласът и пълен с отрова.

- Излязохме на закуска. Каза че отива до тоалетна и после не се върна. Остави ме да платя и да вървя близо 30 минути до тук.