Попитах го:
-Ъъм, защо изведнъж стана толкова загрижен за мен?
-Не знам. Може би... - беше се замислил - защото си ми симпатична, а и не изглеждаш толкова...
-Как толкова?
-Както другите те описват - гадна, глупава и егоистка.
-О, нима вярваш на всички онези фръцли там?! - и посочих към физкултурния салон - И как така изведнъж осъзна това!?
Станах и се махнах от него. Тръгнах към тоалетната. Той ме поседва. Беше толкова неловко!
-Хей, Джен! Почакай! Неисках да те нараня. - аз се разплаках, но скрих сълзите си. Не осках той да ме вижда така. Сигурно ме е помислил за някаква слабачка, която за всякп нещо плаче. Докато влизах вътре ( в момичешката тоалетна ) се молех да няма никой и сава богу нямаше.
Отвън чувах Уил как ми се моли да изляза, тогава му извиках:
-Махай се, та аз нямам нищо общо с теб! Ти дори не ме познаваш!
Той ми се извини още веднъж, но аз си останах там.
Излязох едва, когато чух звънеца за обяд. Отидох в столовата. Видях, че Катрин се целува и натиска с Мат ( най-добрия приятел на Уил ). Зачудих се. Нима Катрин и Уил бяха скъсали?! Нее това не може да бъде! Та те са гаджета от цяла вечност.
След това седнах на моята маса при Моника, Габигейл и Кристиян ( най-добрите ми приятели, а може би и единствените ). Те забелязаха, че ми има нещо, но реших да не им казвам за разговора ми с Уил, а пък и бях изморена.
След часовете, докато се прибирах към вкъщи, забелязах, че някой ме следи. Или пък може би ми се привижда. Да наистина днес ми се струпа много от този разговор, но наистина си мисля, че някой ме следеше.
Прибрах се и се качих в стаята си. Тя не беше много голяма, но беше малко разхвърляна. На бюрото ми имаше лаптоп, а до лаптопа някакви тедретки. Взех си една книга. Книгата се казваше ,, Къде си Аляска '' на Джон Грийн. Въпреки, че я бях чела, започнах да я чета отново. Тогава чух не прозореца ми да се тропа. Обърнах се, но не видях нищо и продължих да чета. Чух отново да се трпа на прозореца. Станах и отидох на балкона. Погледнах надолу и видях ...
ОТ. АВТОРА!
Съжалявам , че главата е кратка , просто нямам много време , а имам да правя и проекти.
Съжалявам и ако има грешки, ще се постарая следващата глава да е по-дълга.
Благодаря ви за разбирането!
