...Беше мама. Питаше ме къде се бавя. Погледнах часовника си и видях че закъснявам. Казах и че ей сега идвам и затворих.
- Уил трябва да тръгвам. - казах му аз.
-Къде?- попита ме той.
- Вкъщи.
-Да те изпратя ли?
-Не знам. Ако искаш.
Той тръгна с мен.
Пред входната врата:
- Чао! - казах аз.
- Чао!- каза той и ме прегърна. След това ми махна и си тръгна. Сигурно съм стояла там около 20 минути , а след това чух мама да ми казва:
- Тук май имаме едно влюбено гълъбче.
-Мамо, стига!
-Добре мила, влизай вече!
Влязох и казах на мама че няма да ям , а тя :
- Ето още един признак на влюбеност! - и се засмя.
-Няма ли да престанеш вече??- попитах я аз, но прозвуча сякаш и се карам.
- Нищо не съм казала.
"Да бе !"- помислих си аз!- след това си взех душ и си легнах.
Най-сетне този ден свърши!
