.....Уил!? Стомахът ми се сви. Притесних се, че Уил вече знае къде живея, защото той е богат, а аз не.
Сигурно ме е следил по целия път към вкъщи. Помаха ми :
- Здрасти! - каза той
- Здрвей. Защо си дошъл тук и от къде знаеш къде живея?
- Ами, просто те видях.
- Лъжеш! Проследи ме нали! Знаех си, че някой ме следи.
- Добре де. Признавам си.
- И защо дойде?
-Ам защото ... исках да ти се извиня. Хайде, слез долу! Ела!
- И защо? Какво искаш?
- Ела и ще видиш!
- Първо ми кажи защо!
- Хайде, не се дърпай. - исках и да отида и да му откажа - Хайде де!
- Добре почакай малко, ей сега ще сляза.
Върнах се в стаята си. Облякох си един сив потник, едни изтъркани дънки, сложих си малко грим ( само гланц ) и излязох :
- Е сега ще ми кажеш ли за какво ме търсиш?
- Исках да се поразходим. Може би в парка?
- Добре.
- Хубаво яке. Ново ли е?
- Не, не е.
- Не е ново, прано е с Perwol.
- Ха, ха много смешно. - казах аз със сърказъм
- Добре де, защо правиш така?
- Как?
- Защо ме избягваш, защо не искаш да ми говориш, дори и да се опитам да се пошегувам пак се държиш гадно!?
- Моля наричаш ме гаднярка!? Така ли?
- Не съм казал, че си гаднярка, просто казвам, че се държиш гадно. Постянно си намираш причина да сескараш с мен!
- Добре. Щом мислиш, че се държа гадно с теб, ми кажи как да се държа добре, като и ти преди се държа така с мен!
- Виж, не съм искал да те обидя, исках само да прекараме малко време заедно, а и със сигирност, ако ме опознаеш ще видиш че не съм такъв задник за какъвто сигурно ме мислиш. - стана ми жално за него след тези думи. Май наистина и аз се държах гадно с него. - Искам само да сме приятели.
- Добре съгласна съм - казах аз - но само приятели, нищо друго!
- Супер! А сега какво искаш да правим?
- Не знам. Може би да се поразходим?
- Добре.
Тръгнахме надолу по улицата. Беше ми странно. Не можех да говоря отпуснато с него, но мисля, че засега се справям добре. Стигнахме до тенис масите :
- Искаш ли да играем. - попита ме той
- Ммм, не.
- Защо?
- Аз, не мога да играя тенис.
- Хайде аз ще те науча.
- Добре де, защо да не опитам.
Той застана зад мен и ми хвана ръката. Научи ме как да си движа киткат, въпреки че аз си знаех ( една тайна - аз можех да играя тенис и преди това, просто ме беше срам, а пък и нали трябва да се опузнаем ^_^). Бяхме толкова близо един до друг! След малко "упражнения" той ми каза :
- Хайде да започваме да играем.
- Добре.
Аз го победих!
- Уау доста добре играеш!
- Благодаря. Е, и аз не очаквах да те попедя! - отвърнах му аз
- Май ти трябва да ми станеш треньор, а не аз на теб. - засмяхме се
Наблизо имаше павилионче за сладолед. Аз изтичах към него и извиках на Уил :
- Който е последен, плаща! - Той схвана намека ми и също се затича, но аз го изпреварих, а пък и имах преднина! Взехме си сладоледите и Уил плати. Точно тогава телефонът ми звънна...
ОТ АВТОРА
Надявам се че ви харесва и ако е така гласувйте или коментирайте. Мисля че тази глава е достатъчно дълга и съжалявам ако има правописни грешки и за забавянето също.
Благодаря ви!
