Стигнах пред къщата ни. Нищо не се е променило. Освен, че басейнът е различен... Както и да е, влизам. Отключих вратата (още си пазя ключовете) и когато стъпих всички ме погледнаха. Стояха така малко. После Хейс проговори.
- Брит!!! Здравей!!!! - извика той и дойде да ме прегърне. Гушкахме се минута и нещо. ❤️😄✌️
- Британи! - извикаха Елизабет и баща ми. И те дойдоха да ме прегърнат. После беше Скай.
- Како!! - изпищя Скайлин и ме гушна. Вдигнах я и тя ми разцелува цялото лице.
- Обичам ви! Много ми липсвахте.
- И ти на нас.
- Къде е Уил?
- Той се премести отдавна.
- Ами... Наш?
- Отиде до тоалетната преди малко. - отговори Хейс и чух някой да излиза от банята.
- Хей, какво сте се насъбрали там. - попита той преди да ме види.
- Здрасти, Наш...
- О, Брит. - каза той и ми помаха с ръка... все нещо беше... Наш дойде и ме прегърна. Стояхме така сигурно две минути. Той не ме пусна. Явно съм му липсвала.
- И ти ми липсваше, Наш. - казах аз и се засмях. Другите седяха и ни гледаха с ококорени очи. Не знаеха какво да мислят. Ние не си бяхме говорили толкова време... 😦😨
- Е, скъпа. Тъй като ти не беше тук няколко години... Скай взе стаята ти. Ти ще спиш в стаята между тези на момчетата.
- Супер. Аз ще се кача да си оставя багажа.
- Дай ни го. - казаха Хейс и Наш и ми качиха багажа. Преди бяха същите сладури.
