Събудих се от слънцето, което адски ме дразнеше. Измих си зъбите и лицето и си обух къси спортни панталонки. Облякох си потник и отгоре суитчър. Ще изляза да потичам.
- Хей, къде отиваш? - попита ме Наш, когато видя, че отварям вратата.
- О, здрасти, Наш. Отивам да потичам.
- Аха... Добре. Да знаеш, че Елизабет и татко имат работа в Ню Йорк...
- Готино. Е, аз тръгвам.
- ... и с момчетата ще ходим да играем баскетбол, затова ти трябва да гледаш Скай.
- Добре. Чао, Наш. - помахах му и бързо затворих вратата, преди да ми е казал още нещо.
Тичах около 20 минути и заваля. Прибрах се вкъщи. Вече бяха тръгнали?! Както и да е. Скай беше в хола и гледаше телевизия. Беше се свила на кълбо и се беше завила със едно одеало. Погледна ме и в очите й видях страх.
- Хей, Скай, станало ли е нещо?
- Не чу ли гръмотевиците... - каза тя и след следващата се скри между възглавниците. Беше много сладка, но наистина се беше уплашила.
- Спокойно. - отидох до нея и я гушнах. Заспахме.
- Хей, тихо. Брит и Скай спят. - чух някой да влиза и се събудих.
- Охоо, загрижен си за Бриит - пошегува се Хейс. - Мат и Брит... Мрит. - отново се засмя. Реших да се правя, че спя. Да видим какво ще стане. Интересно ми е 😂😂😄😝
- Не, просто... мразя, когато на мен ми пречат... - отвърна Матю.
- Аха, щом казваш. - Хейс отново се изсмя и аз малко се изчервих. Добре, че момчетата не бяха близо.
- Все тая. Аз ще се прибирам. - каза Мат.
- И ние. - отвърнаха останалите и си тръгнаха. Наш и Хейс влязоха. Май усетиха, че не спя и започнаха да ми досаждат. Въртяха ми косата, отвиваха ме и ме завиваха... Накрая просто станах и ги избутах. Те се засмяха силно и ги ударих, за да млъкнат.
- Хей, това защо беше? - казаха и двамата и разтриха раменете си, които ударих. Посочих Скай.
- Тя спи, млъкнете!
- Хайде да я качим в стаята й. - каза Наш и я качи. Скай беше като малко бебе. Сетих се за Хейс и това, което каза за мен и Мат. Ударих го отново по рамото.
- Скай вече не е тук, какъв ти е проблема?!
- Сам се сети. - година преди да замина за снимането на сериала си се случи нещо като това с Мат. Тогава така се ядосах на Хейс, че той си стоеше в стаята цели две седмици. Наистина го уплаших. ☺️
- Какво, по... Оу. Ъм... - заекна Хейс и бързо се качи в стаята си. Усмихнах се самодоволно.
