Гледна точка на Ема :
-Дори не знам защо ти помагам... Длъжница си ми!
-Как го направи?? - Попитах аз учудено. Все още не мога да го проумея. Гледах Катя странно и леко уплашена. Тя не беше като Бетани и останалите. Беше различна.
-Просто... Забрави какво си видяла. Ето приятелите ти идват-Видях в далечината Джимин и Бетани. След като ни видяха се затичаха към нас.
-Ема добре ли си? Какво е станала? Ти.. - Докато Чим ми помагаше да ходя Бетани отиде застрашително до Катя. Показа си острите кучешки зъби. - Какво си и направила?!?
-Н-нищо... -Тя за секунда се стресна от гледката -Аз и помогнах не можете ли да бъдете поне малко благодарни, че я спасих?
-Вярно е... Помогна ми за което ти благодаря.
-И така трябва
-Добре Ема ето пий от кръвта ми ще ти помогне и ще се излекуваш. - Тя се ухапа по китката и ми даде. Беше гадно. След като усетих как кръвта и влиза в мен раните почнаха да зарастват бавно.
-По-добре ли си?
-Да... Нека да тръгваме другите ще се чудят къде сме.
След един час:
Гледна точка на Бетани:
Всички си бяхме по стаите. Учителите казаха да седим там и да не излизаме докато не разберат какво е станало преди с Лукас. Е... Ние се бяхме събрали в нашата стая. Аз, Шуга, Джимин, Бетани и Кук. Катя не знам къде е не искам и да знам.
-Този... Ще го убия.... Ще го смачкам няма да му се размине... Идиот... - Джънгкук беше побеснял като разбра. Обикаляше нервно из стаята-Знаете ли? Ще го намеря и ще го убия-Той се запъти към входната врата но Чим го спря.
-Кук успокой се...ще му го върнем но не сега... - Той замълча.
-И така... Казваш, че Катя е вдигнала Лукас във въздуха и го е подпалила?-Попита Бетани объркано.
-Да...о не ме гледай така много добре знам какво видях.
-Знам, знам вярвам ти... Просто... Е откачено...
-Чим какво мислиш,че може да е ?-Попитах и го погледнах.Той замълча.С Кук се спогледаха.-Джимин??
-Ами...мислим си за нещо но не сме сигурни...
-Слушаме-Каза Ема решително.Те криеха нещо от нас.
-Ами...възможно е тя да е вещица.
-Вещица?
-Да...дълго е за обяснение ...мислехме,че отдавна са изчезнали но явно не са.
-Хм...
-А след като е вещица използвали метла?Или е като магъосниците с пръчки?-Те се засмяха.-Нещо смешно ли казах?-Попита Ема объркано.Аз също не разбирах защо се смеят.
-Нито едното, нито другото.Като се приберем от тук ще ви покажем и обясним.
-Сега се сетих!-Казах аз и се изправих.Всички ме гледаха много объркано и странно.-Аз я сънувах.Ема спомняш ли си онзи сън,където ти казах че изглежда много реален!
-Аха -тя все още изглеждаше объркана
-Сега се спомних че я сънувах!Ето от къде ми беше позната тази баба.Била е тя.И за това болката в главата ми беше толкова истинска.-Разказах на останалите за съня ми.
-Странно...за какво ти е казвала ,че ще съжаляваш?
-Не знам но ще трябва да говорим с нея и да разберем какъв и е проблема.-Каза Чим.
-Така е.
Някой почука на вратата ни.Беше една от госпожите .Викаха ни за събрание.Ние излязохме и отидохме при всички.Бяхме се събрали в очакване за някаква информация .
-Така...след инцидента ние решихме да си тръгнем по-рано от тук.Утре сутинта се прибираме... съберете си багажа.-Повечето почнаха да мрънкат и да се уплакват.Аз нищо не казах.Исках да се махна от тук колкото се може по-бързо.
