След като се върнахме от лова аз и Чим седяхме в стаята горе.Все още не ми вярваха достатъчно ,че да ме пуснат при Ема,дори след всичките молби и извинения. До някъде разбирам Кук,иска тя да е на безопасно място,но трябва да разбере и мен.Чувствам се ужасно виновно и докато не и се извиня лично няма да се успокоя.
-Сега боли ли те корема? Имаш ли нужда от нещо?-Попита Чим
-Казах ти преди пет минути не искам нищо-Отговорих му малко по-сопнато от колкото трябваше.-Извинявай ,просто...нервна съм и вече почвам да се ядосвам...не разбирам какво ми има.Ами ако са ме отровили ...Саймън или Йерин?И не съм разбрала? Ако пак изпадна в такава ярост?Не искам да нараня или плаша никой!
-Ще бъда честен с теб...нямам никаква представа какво се случва...но обещавам ,че ще разбера и няма да позволя да ти се случи нищо.Вярваш ми нали?-Попита той като ми хвана ръцете.Кимнах след ,което го прегърнах.Радвам се ,че поне си имам него.
-Обичам те-прошепнах в прегръдките му
-И аз те обичам
-И аз ви обичам-Двамата подскочихме ,когато чухме третия глас до вратата. Беше Ема а зад нея беше Кук. Отдръпнах се и с вампирска скорост отидох до нея .Гушнах я.
-Извинявай,извинявай ,извинявай наистина никога не съм искала да те нараня.Не бях на себе си...не знам какво ми стана,но ти обещавам,че повече няма да стане така.Моля те ,прости ми.
-Стига се извинява ,знам че не е било нарочно.Наистина нищо ми няма... просто се стреснах от ситуацията...момчетата малко преувеличават.О ,не недей да плачеш само-Чудесно емоциите ми отново надделяха.Трябва да се опитвам да се сдържам ,и да престана да плача за най-малкото. Изтрих бързо сълзите.-Хайде да слизаме долу направила съм кафе.-Четиримата слязохме в кухнята и седнахме на масата.
-Знам,че сега не е момента да питам за това но...Мислите ли да се връщате на училище.Аз трябва защото майка ми е много ядосана ,че отсъствам толкова много.
-Не съм се замисляла за това,напълно бях забравила.Но не мисля,че бих се върнала ,по-скоро ще уча от вкъщи.
-Аз ще уча с теб,тъкмо ще ти помагам-Каза Чим
-Не ми пука особенно за училището.Ще измисля нещо и няма да ходя-Естествено в негов стил.Толкова са различни с Ема как са се събрали не знам.Докато разговаряхме за училището телефона на Кук звънна.