Влязохме в стаята. Четири потискащи стени, малък прозорец с бяла завеса, стол и легло заобиколено от всевъзможна апаратура, а върху леглото Хейли лежеше в безсъзнание, цялата в рани и синини.
- Боже, Хейли!- извиках в паника. Приближих се до нея. Исках да я прегърна, но ме беше страх да я докосна. Заплаках. Не ми пукаше какво щеше да си помисли Люк. Не ми и пукаше. Виждайки Хейли, лежаща на проклетото болнично легло, се сринах. Обърнах се и погледнах към Люк. Държеше ръка пред устата си. В очите му лъщяха сълзи, които отказваха да паднат. В стаята влезе доктор. Около 30 годишен с маслинено черна коса и очила. Държеше болничен картон. Погледна ни и се усмихна накриво. - Какви сте на госпожица Адамс? - попита ни любезно Потисках се, когато говорех с лекари, полицаи или други хора с униформи. Погледнах към Люк с надеждата, че ще отговори. - Тя е най-добрата и приятелка, а аз съм и приятел - отговори неуверено. Струва ли ми се или "приятел" прозвуча все едно казва, че и е гадже?
- Имах предвид..добър приятел съм и - уточни се Люк и почервеня от срам.
- Госпожицата има счупен десен крак и петото ребро отляво е пукнато. - информира ни лекаря.
- Знаете ли как се е случило? - превъзмогнах стеснителността си и го попитах.
- Линейката, която е докарала госпожица Адамс е била повикана от минувач, видял госпожицата да бива блъсната от бял автомобил марка..
- АУДИ! Бяло Ауди А3! - прекъснах го.
- Да, точно така - доктора потвърди предположението ми
- Джейкъб. Този кучи син! - изругах. - Съжалявам за ругатнята.
- Не се притеснявайте. - знаеше, че го казвам в яда си.
Шибаното копеле беше с тази кола, когато дойде у нас да търси Хейли.
- Дадохме на госпожицата болкоуспокоителни. В момента спи. Когато се събуди не я засипвайте с въпроси, защото вероятно ще бъде в шок след удара. - предупреди ни.
- Добре, благодаря. - Люк благодари и се усмихна.
Доктора върна усмивката, провери апаратурата и след като се увери, че всичко е наред излезе от стаята.
Отидох и придърпах стола по-близо до леглото. Седнах и започнах да гледам Хейли. Обхождах с очи всяка част на тялото и, наметнато с една от онези болнични престилки, които не прикриват задника ти и беше завита с тънка завивка.
