Fairy Tale

2 Глава {Част 1}

- Това е... Червената шапчица! - обяви възторжено гласът.
Всички погледнахме със съжаление треперещата принцеса, която бавно ставаше от стола.
- Червена Шапчице, принцеси, - започна гласът. - Пред вас ще се появи огледало. Червената шапчица трябва да премине през него. Когато го направи ще сложи началото на приказката. Огледалото ще ви служи като монитор. - обясни.
Малката червена шапчица кимна и тръгна към издигащото се лилаво огледало. Управи наметалото си, взе си кошницата,
Пое си въздух и мина пред него. Всички започнахме да се взираме в огледалото.

° Червената шапчица °

Когато минах през огледалото, вече бях в гора. Започнах да ходя с бавни стъпки.

***

Едва ходих от умора по безкрайната пътечка. Докато минавах през дърветата, пред мен изкочи върколак.
Аз изпищях и тръгнах да бягам, колкото се може, по- бързо. Вече виждах добре позната ми къщичка. Забавих темпото, защото мислех, че върколака го няма, но точно, когато най-малко го очаквах, изкочи пред вратата на къщата.
Придърпах кошницата си, за да видя какво може да ми помогне. Скрих се зад храста и надникнах.
Вътре имаше: бисквитки, вода, цветя и... Бележка?

'' Скъпа Червена Шапчице,
Явно вече срещна първата си пречка. Внимавай много, защото няма да имаш друг шанс. Единственият начин да се отървеш от върколака е да му дадеш от отровните плодове, които растат в други край на гората. Късмет!
- Робърд. ''

Кой, по дяволите, е Робърд? И как очаква да стигна до другия край на гората, без да бъда изядена от върколака?

Наддигнах се плахо и видях, че той си бе тръгнал. Успокоена тръгнах да търся плодовете - спасението ми. Но трябва да знам едно: той може да е навсякъде!

***

Започва да се стъмва и гората потъва в непрогледен мрак. Тъмнината става все по-плътна.
За щастие, вече виждах началото на гората. Отворих кошницата си и се затичах към огромните храсти.
Седнах до тях и набрах няколко в шепа. Докато пълнех кошницата си, силен вой прониза слуха ми.
Той е някъде тук!

Сложих шапчицата ми, която донякъде прикриваше лицето ми и тръгнах с Тихи стъпки.
Лунната светлина осветяваше пътеката, по която вече ходих от цяла вечност.
Стана толкова късно! Краката не ме държат. Мисля, че трябва да спра поне за малко.

Поогледах се за някое голямо дърво или незабележима поляна. В далечната видях една пещера. Без да се замислям, тръгнах към нея.

Когато доближих, се огледах и влязох вътре. Не беше много висока, но не беше и ниска. Точно толкова, колкото ми трябва.
Отдъхнах си и подпрях Глава на грубия камък.
А как всъщност стигнах до тази игра? А кой е Робърд!? Как искам да съм при семейството ми. Дори и да бях в царството на приказките при другите принцеси...
Отворих кошницата си и извадих една бисквитка. После изядох още една, и още една... Докато накрая не останах само с една, но за щастие добре наядена!
Започнах да затварям бавно очи, на ръба да заспя, когато нещо не ме одраска. Отворих очи и видях него. Върколака!

Това е първата част от 2-ра Глава. Искам да ви питам да продължа ли? Ще се радвам да изкажете мнение. Благодаря предварително! :)