Fairy Tale

1 Глава

Отворих очи. Очаквах да видя своята Розова стая, но вместо това над мен бяха клони на зелени дървета.
- Къде съм? - попитах тихо аз.
- Алиса Бренд? Добре дошла. - каза някакъв глас.
- Добре дошла къде? - попитах уплашено.
- В Царството на приказките, разбира се. И от днес не си Алиса, а Пепеляшка.
- Какво? - попитах объркано. Когато се наведох видях, че нося красива синя рокля и стъклени пантофки. Русата ми коса падаше по раменете, а сините ми очи оридобиха тъмен цвят от притеснение.
- Сега ме слушай внимателно! До теб има дънер, а вътре карта! Извади я. - заповяда гласът.
Аз се наведох и извадих една смачкана карта. Държах я с треперещите си ръце. - Това е картата на гората, а мястото, което е отбелязано, е лагера. Ела там, за да определим коя ще е първа в изпитанието. - след това настъпи тишина.
Това е само сън, Алиса. Само сън. Седнах на земята и затворих очи.
- По-Добре тръгвай, ако не искаш да останеш тук завинаги. - обяви гласа отново. Завинаги? Започвам да се плаша. Станах плахо и тръгнах към лагера.
Повдигнах роклята си и събух обувките си. Държах ги в ръката и тичах по меката трева.
***
Вече почти бях стигнала до лагера. Бях толкова уплашена и не посмях да се противопоставя. Това не е сън. Аз усещам и знам, че никога няма да се събудя.
Пред мен се извиси палат от чист кристал. Аз отворих вратата и видях 5 стола, образуващи кръг. На всяко имаше име.
На третия стол пишеше '' Пепеляшка ''.
Аз седнах на на него и зачаках.
- Здравей отново, Пепеляшке! - заговори гласът.
- Защо съм тук и кога ще си тръгна? - попитах притестно.
- Това зависи само от теб. Когато минеш успешно изпитанията от приказката си, ще се върнеш отново в твоя свят. Ако не, ще останеш тук завинаги.
- И кога ще започна? - попитах аз, оглеждайки се за човек.
- Ще разберем, когато и другите принцеси дойдат. Предупреждавам те. Не си тук, за да завръзваш приятелства. Не вярвай на никого.
Аз само кимнах и продължих да чакам.
След малко вратата се отвори и вътре влезе момиче с много дълга руса коса и Розова рокля.
- Влез. И аз не съм по-малко уплашена. - отвърнах и се усмихнах. Тя влезе и седна до мен на стола с надпис '' Рапунцел ''.
- Здравей, Рапунцел. Добре дошла. - чу се гласът.
- Защо съм тук? - попита тя притеснено.
- Нека Пепеляшка ти обясни. - отвърна той.
Аз й обясних за всичко, което научих. И й казах, че всъщност се казвам Алиса, а тя е Марис.
Малко по-малко започнахме да се събираме.
Дойде Червената Шапчица ( Лусинда) - момиче с Бяла като сняг кожа и червено червило. Тъмна къдрава кафява коса и червено наметало.
След нея пристигна Спящата Красавица ( Белани) - с дълга Светла коса, която бе като моята и зелени очи. Роклята също бе розова, като на Рапунцел, но по - тъмна.
След това дойде Снежанка ( Мадлен) - къса Черна коса и красиви пъстри очи. Хубава дълга рокля в бяло, синьо и жълто.
- След като всички дойдохте, да започваме и да видим кой ще има честа да се докаже пръв. - обяви безплътния глас.
- Е, принцеси, това е...

Моля ви, кажете ми дали да я продължавам. Искам да знам как върви и дали ви е интересно. Благодаря предварително.