Hate or love

<5>

Yun го изгледа ревниво и си тръгна,като забърза крачката си.

-Ще ме изчакаш ли Junnie!

Истича след нея, хвана ръката и обръщайки я към себе си.

-Еййй, защо си тръгна така?
-И питаш, не ти ли писна да ме игнорираш и да ме гледаш така без да испитваш нищо?

Говореше ядосано и подсмърчайки.

-Yun за какво говориш? Добре ли си? Да не е станало нещо?
-Да стана Si-woo!
-Si-woo? Никога не си ми казвала по цяло име...Какво става...?
-Писна ми да ме моткаш и все да ходя зад задника ти! Не мога така повече!
-Yunnie за какво говориш? Как така те моткам ние сме най-добри приятели познаваме се от малки.
-ХАРЕСВАМ ТЕ SIU!

Изкрещя му тя и сълзите и се стекоха по бузите. Момчето застана в шок гледайки я. Не можеше да проумее това което тя туко що му беше казала.Не искаше да развалят приятелството си.

-А-аз съжалявам Yun...
-За какво съжалявам, ммм? Знам,че не испитваш същото..

Minjun дойде като застана зад Siu.

-Какво става?
-Ти не се меси,всичко стана зареди теб!Ти ми го взе.
-Кое съм взел?
-Yun не е виновен той нека поговорим после, прибери се и си почини.

Yun си тръгна без да каже нищо друго.

-Да се поразходим,малчо.

По големия гушна по малкия и милва главата му.

-Сладур, спокойно ще поговориш с нея утре. По-добре мисля, че ще е така ще е по-спокойна и ти също. Да отидем във вкъщи искаш ли?