Hate or love

<8>

Влезе при Yun и видя че е будна.

-Къде беше Siu, нали каза че ще си при мен..?
-То и така беше просто отидох да си хвърля боклука, извинявай.
-А оу мислих че си избягал на някъде

Yun се усмихна доволно мислейки си, че той наистина е бил при нея цяла вечер и отиде до него гушвайки го. Той разбира се не искаше да разбира за нищо и я прегърна като се държеше все едно нищо не се бе случило. След като свърши при нея се върна в общежититето като видя че Jun го нямаше, някак се натъжи и отивайки към леглото си видя бележка именно от него.."Заминавам за няколко дни, извинявай че не можах да те изчакам да ти го кажа лично просто е наистина важно...пази се дребен♡︎"
Топли мисли почнаха да се въртят в главата му придружавани с тънка нишка съмнение и несигурност четейки думите му. Прибра бележката и се оправи понеже имаше лекции скоро...
Минаваха дни а Siu не получаваше никакви съобщения от Jun..
Вечерта месец  след като бе получил бележката излезе да си вземе храна от така познатото магазинче..ходеше си и беше замислен гледайки си в краката и прибрал ръце в джобовете докато не се блъсна в някой, без да дигне поглед се извини.

-Вече не се караш когато се блъснеш в някой ли дребен?

Позна гласа и вдигна погледа си и видя Jun със сцепена усна и лека рана до веждата.

-Jun!!!

Без да се замисли го гушна силно все едно му беше за последно, а Jun се усмихна чувствайки сърцето си топло и прегръщайки го също.

-Липсваше ми много, къде беше? Защо не ми отговаряше?? Нали беше за няколко дни???
-Знам че искаш да знаеш но не мога да ти кажа още съжалявам Siu докато не се оверя че в безопастно да знаеш какъв съм няма да ти кажа, не ми се сърди..
-Не ти се сърдя ще изчакам..

Малкото момче се почувства пак несигурно но бързо махна мисълта от главата си и продължи да гушка силно Jun. Толкова му бе липсвал че беше вече сигурен че има чувства към него...От страна на Jun той не бе прегръщал някого така и не се бе чувствал толкова сигурен в чувствта си към някой никога...
Седяха на вън и изведнъж започна да вали и да гърми леко. Siu го пусна и го погледна усмихвайки му се като и двамата бързо подгизнаха, но това не ги накара да се скрият а напротив Jun не издържа и хвана с две ръце лицето на Siu и го целуна..."КАКВО!?!?!" "Jun възможно ли е..???" Въртяха се всякакви мисли в главата на малкото момче, но устните му отвръщаха на целувката на Jun а с ръцете си хвана палтото му. Знаеше че Yun не трябва да разбира за това никога. Той не искаше това никога да спира но белите му дробове казаха друго и се разделиха зареди липса на въздух.

-Аз наистина извинявай за това Siu не трябваше без да те питам...

Не можеше да каже нищо чувстваше се толкова странно но и толкова добре след тази целувка, че не осъзна кога беше застанал на пръсти и беше целунал Jun отново..."наистина искам това да не е само игра..."