<3>

8 2 0
                                    

След малко размишления и няколко пъти започване на изречението Siu отговори.

-Ако говориш за момчето блъснало се в теб, да аз съм...
-Знаех си!! Ами исках да ти се извиня. И ако си свободен да излезем да се реванширам?

Момчето не знаеше как да реагира, това добре или зле беше?

-Няма нужда, аз съм си виновен не гледах къде вървя...съжалявам, че така ти викнах.
-Аз настоявам!

Отговори момчето.

-Кажи ми кога можеш и от къде да те взема.

Реално Siu нямаше планове тази вечер, нито щеше да рисува нито да бъде някъде с приятели.

-Тази вечер, ако ти е одобно
-Кажи къде и ще съм там
-При магазинчето където се блъснах в теб..хах
-Идиално, към 20:00 да си там.
-Слушам

Засмя се и остави телефона си ставайки да се оправя. Беше 19:20 нямаше много време щом ставаше дума за излизане Siu стремеше да изглежда добре. Оправи се и дойде време да избира дрехите си. Още беше студеничко на вън за това взе пуловер и дънки облече се сложи дългото си палто, обу се, доуправи косата си и се пръсна с любимия си парфиюм. Прибра телефон портфейл и ключове и излезе. Повървя малко и стигна оговореното място. Там седеше Jun подпрян на видимо скъпа кола. По-голямото момче щом видя по-малкия помаха. Siu отиде при него и погледна колата.

-Значи не си се занасял за това че искаш да се реваншираш

Усмихна се леко по-малкия.

-Не се шегувах да, но така и не се запознахме.
Minjun приятно ми е!

Възкликна Jun, като подаде ръката си. Siu усмихвайки се хвана ръката му отново.

-Si-woo и на мен също Jun, нали може да си казваме по малко име?
-Разбира се Siu.

Пуснаха ръцете си и Jun отвори вратата на мястото до шофиьора усмихвайки се привлекателно. Siu също се усмихна и влезе, след което Jun затвори вратата и се качи от другата страна.

-Гладен ли си?

Siu кимна леко и продължи да се усмихва. Така с Jun потеглиха към заведението което беше избрал...

Hate or loveTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang