𝒍𝒐𝒔𝒕 𝒊𝒏 𝒉𝒐𝒈𝒘𝒂𝒓𝒕𝒔♡︎

9-та глава

Марккус ме беше прегърнал и ме галеше по косата, докато аз стоях в невидение. Нямах представа как се стигна до тук.

- Йо, добре ли си?

- Маркк нищо не е наред. Какво направих? Аз ли съм виновна? Защо?

Той ме погледна тъжно и избърса сълзите от очите ми. Знаеше, че го обичах, въпреки, че не ме е виждал от години.

- Спокойно, Йо! Аз, Хари и всички останали сме до теб. Можеш да ни разчиташ. Забрави Малфой.

Беше прав, но не можех. Обичах Драко и винаги ще е така. Нямах намерения да го забравям. Просто щях да се държа така с него.

- Разбира се. Нека сега се върнем. Закуската започна.

Изправихме се и тръгнахме към голямата зала. Всички бяха насочили погледите си към мен и Марккус. Всякаш влизат дракони, които досега не са виждали.

Драко стоеше до Астория, а тя беше седнала в него. Отвратителна гледка. Въпреки, че Астория се опитваше да отдели погледа му от нас, той се взираше без да спре. Гледаше ни с разочарование.

- Марккус, ето те! Здравей, Йо! Изглеждаш прекрасно. - каза Блейз и ми намигна.

- Млъквай, Блейз! - изкрещя му Драко и хвана Астория за задника и я надигна. Тя му се беше хванала за врата и увила крака около кръста му.

Блейз само го погледна с отвращение и отново заговори на Марккус.

- Какво ще правиш утре? Може да дойдеш да пробваш Куидич. Може да си добър търсач.

Аз много се зарадвах, като чух, че Марккус може да бъде новия търсач. Сигурна съм, че е по-добър от...от Драко.

- Вашия търсач не е ли Малфой? Тоест...

Марккус казваше името му с погнуса, а Блейз продължи да го кани.

- Хайде де! Остави го, Малфой. И две стотинки за него не давам вече, откакто заряза Йо, за тая кучка.

Аз се усмихнах леко и намигнах на Марккус, за да приеме. Той не изчака и аз да го накарам, а направо прие.

След вечеря той ме хвана и ме заведе до Черното езеро. Там ходехме с... Драко.

- Харесва ли ти гледката?

Обичах Марккус, но Драко беше в главата ми. Той беше този, който ме пали до безкрай и този, който искам да усещам ежедневно.