Пролог//Дейвид и каишката.

469 29 1
                                    

Аз съм Бруклин, но приятелите ме наричат Брукс, на 18 години съм. Северна Каролина със семейството си - майка ми, Елън, баща ми, Джон, по-големият ми брат, Кенет (Кени) и сестра ми, Меган. Най-добрите ми приятели са Стейси и Дейвид. Те живеят на моята улица.

Както и да е, днес решихме да се разходим.

- Айде до МакДоналдс.

- Добре, и без това нямах време да обядвам. Идваш ли, Дейвид? - попита Стейси.

- Окей.

Стигнахме в МакДоналдс и си поръчахме сандвичите. Седнахме на масата. Сандвичите пристигнаха и започнахме да ги ядем. Стейси пребледня.

- Добре ли си?? - попитахме с Дейвид, защото се притеснихме.

- Не точно... Отивам до тоалетната... - каза тя и изтича. С Дейвид седяхме и я чакахме. Най-сетне се върна.

- Сега добре ли си??

- Не, ще се обадя на татко да ме прибере - каза тя и извади телефона си.

- Ако искаш ние ще те заведем - предложихме, но тя отказа. Баща й пристигна. - Чао, Стейс.

- Чао.

С Дейвид се наядохме и излязохме от МакДоналдс. Някой му звънна.

- Ало?

- Ало, Дейвид!! - обади се сестра му, Ашли - Ела да разходиш Арчи!! - това е кучето им.😂😂

- Добре, де, по-тихо! - изсмях се и отидохме към къщата им. Най-прекият път беше през моста на влюбените. 😄 След малко стигнахме и влязохме в къщата на лелята на Дейвид и Ашли. Ашли беше там, защото се скара с родителите си и се изнесе (за няколко седмици).

- Най-накрая! - извика Аш и даде каишката на Арчи и самият Арчи на Дейв. Той го взе и тръгнахме.

Ходихме около 3 минути и нищо не си говорехме - обикновено Стейси е тази, която говори най-много, а ние дори нямаме възможност да кажем нещо, но се смеем. После завихме наляво, а Арчи надясно. Този завой промени някои неща... Както споменах завихме на различни страни и Дейвид се спъна в каишката. Тръгна да пада; аз го хванах; паднах. Засмяхме се.

- Добре ли си? - попита ме той и ми помогна да се изправя. Аз не спирах да се смея.

- Хах, да - още се смеех, а Дейвид ме гледаше притеснено - Споко, само леко ме боли крака... не точно леко.

- Брукс, добре. ли. си??

- Не... много ме боли кракът...

- Дай да го видя.

- Дейв, 10градуса е. Не мога да си вдигна дънките.

- Добре, тогава да отидем в болницата!

- Успокой се!

- Не, Брукс! Може да ти има нещо... Арчи стой тук! Ще те върна при Ашли, а ти чакай пред къщата - Дейв вдигна Арчи в едната си ръка, защото той беше малко куче (пекинез) и ме хвана през кръста с другата си ръка. Той имаше горе-долу дълга коса и един кичур беше паднал в очите му. Дейвид вървеше и не го интересуваше този глупав кичур. Аз му го прибрах в качулката и продължихме.

Обичам те и няма да си тръгна.Where stories live. Discover now