Обичам те и няма да си тръгна.

Втора глава//В болницата.

Влязохме в най-близката болница. Дейв отиде до рецепцията и след малко се качихме в една стая на третия етаж, заедно с един доктор.
- Има ли й нещо? - питаше Дейвид отвън. Докторът буквално го изгони от стаята, защото онзи нашия само задава въпроси. Аз така им се смях 😂. Дейвид пита какво ми има, а докторът не отговаря. Дейвид още стои в стаята, а докторът го кара да излиза, защото не се допускат външни лица. Дейвид започва да обяснява и да пита, а докторът го бута да излезе. А аз умирам от смях, докато двамата се бутат. Докторът се ядоса вече и извика две сестри да издърпат Дейв от стаята.
- Той роднина ли ви е? - попита ме доктор Хъджинс.
- Не, най-добър приятел ми е. Ако някой от семейството ми беше тук... - засмях се. Докторът също се засмя тихо. Май се сети за брат ми-изглеждаме доста подобно ;д
- Как е фамилията ви?
- Сандърс.
- Кени? Меган? - кимнах. Докторът се засмя също - Е, г-це Сандърс, добре сте, но трябва да стоите с този гипс една седмица.
- Добре - излязохме от стаята. Дейвид ме видя.
- Мили боже... - хвана се за главата, а аз отново се засмях. Дейв се усмихна, но се беше притеснил - Какво ще кажеш на вашите?
- Родителите ми? Елън Сандърс? Джон Сандърс? Сякаш са си вкъщи. Или ще ме попитат какво е станало.
- Е, добре... брат ти и сестра ти?
- Паднах - Дейвид се усмихна, но отново по онзи "не ми е толкова забавно..." начин.
- Сега как ще стигнем у вас?
- С такси - усмихнах се и влязох в асансьора с Дейвид. След 30 минути стигнахме вкъщи.

<3 П.С. снимката няма нищо общо с главата, но я обожавам 😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍❤️❤️❤️❤️❤️