.New Life.

5 глава.

Четвъртък.

Станах рано, измих си зъбите и започнах да се обличам. Както винаги - черно дънки, и тесен бял потник и дънкено късо елече. Сложих си само спирала и малко гланц за устни и вече бях готова , нахраних Роки и тръгнах за училище. Взех си учебниците и влязох в стаята и седнах до Ел.

-Здравей.- поздрави ме тя.

- Здрасти. - отвърнах ѝ.

- Къде изчезна снощи ? - попита ме тя.

- Ами имах семеен проблем и си тръгнах, съжелявам. - отговорих ѝ. Звънеца би и господин Уесли влезе.

Часът мина скучно. Излязох от стаята за да оставя тези учебници и да взема тези за следващия ми час и тогава някой ме притисна за шкафчетата, погледнах го и видях Хари. Той ми се усмихна и няколко момчета минаха покрай нас.

- Охо, Стайлс , коя е новата придобивка ? - започнаха да се чуват там подобни думи и подсвирквания. Една руса дойде до мен и ме огледа.

- Хмм..хубавка е. Можеше и по-добре, Стайлс, но и тази не е зле. Да видим след колко време ще я смениш...аз залагам на една седмица. - Тази русата е вече в списъка ми с омразни.

- Хайде скъпа, да влезем в стаята. - каза Хари , а аз се опитах да се измъкна, но той беше силен. Прекалено силен.

Влязохме в стаята , готови за следващия час. Деня мина добре. Прибрах се и седнах да уча после реших да вляза в skype за да чуя какво прави Ем. Говорихме си около час и половина и ѝ разказах за Хари.

Стана късно , измих си зъбите и си легнах.

• • • • • •

Петък.

-Анн, ставай най-после от леглото , ще закъснееш за училище! - дочух мама да вика от съседната стая. Погледнах телефона си и е бил на безшумен режим и не съм чула алармите. Станах от леглото, изкъпах се и се облякох. Взех си чантата и тръгнах надолу , за да хапна нещо.

- Мамо, какво има за ядене?

- Направих палачинки, вземи си ги в училище, защото ако ядеш сега ще закъснееш! -каза мама.

- Добре...-казах и излязох навън.

Когато наближих училище , срещнах Ел.

- Добро утро! - поздравих я и тя отвърна на жеста.

Влязохме в училището и се запътихме към стаята по Биология. Имаме първи два часа Биология, а госпожата попринцип закъснява , затова не бързах за никъде. Когато влязохме в стаята , незнайно защо всички започнаха да си шушукат нещо и да се подсмиват.