Истински секси

Глава 2

                           Рипли

Настоящето

Сама в празната къща на Боун слушах как Естебан крещи от клетката си.

— Трябваше да знаеш по-добре.

Птицата имаше неприятния навик да казва най-грешните неща в най-неподходящия момент.

— Млъквай!

— Тъпоумник. — извика той, преди да разпери криле и да се наежи.

Когато Антъни дойде с АТВ-то до езерото, за да каже на Боун, че ченгетата са тук, той не каза за какво. Боун отиде при него и двамата поговориха за кратко. От мястото, на което стоях, можех да чуя как Боун проклина, преди да се върне обратно при мен.

На върха на езика ми имаше много въпроси, но не ги зададох. Досетих се, че ще ми каже, че трябва да се върнем в къщата, но когато го направихме, всичко се обърка.

Боун излезе през входната врата, а Антъни бе плътно по петите му. Когато се върнаха, той си взе портфейла и ме целуна силно, преди да каже.

— Стой тук. Ще се върна възможно най-скоро.

Вече не можех да сдържам въпросите си.

— Какво става, по дяволите, Боун? Как може да имат заповед за ареста ти? В това няма никакъв смисъл.

— Ще се погрижа за това. Простотии са и нямат доказателства, затова всичко ще свърши много скоро.

И тогава все едно ме удари мълния.

— О, мамка му. Заради Естебан е, нали? Да не би Бранди…

— Всичко ще е наред. Остани в къщата, защото гарантирано навън се навъртат папараци, които се мъчат да направят снимка. Щади си глезена.

И след това излезе, а аз останах сама, чудейки се дали Боун не е напълно побъркан.

Остани в къщата. Не се тревожи. Ако наистина очакваше да направя това, значи бе напълно луд. Нямаше го от пет минути и няма начин да остана тук и да чакам.

Всичко това би трябвало да е заради Естебан, което значеше, че вината е моя. Ако не обичах проклетия папагал прекалено много, че да го оставя на грижите на татко и Бранди, нищо от това нямаше да се случи.

На практика той бе мой във всеки смисъл на думата. Само, че не и легално.

Естебан принадлежеше на мама, а сега на татко, но единствената причина все още да е жив, че да ръси мръсотии беше, че аз се грижех за него през последните двадесет години. Татко не правеше друго, освен да го псува откакто се помнех.