THE END OF FALLEN ANGELS - 1 TOM

ГЛАВА 1.

Момче на име Okumura Yukio и майка му са се преместили да живеят в Токио от малък град, понеже баща му се споминал..

(Малко вмъкване, за хората, които не знаят, имената на азиатсите са на обратно. Реално първо е фамилията после е първото им име!)

  Дошъл денят, в който Ю трябва да отиде на училище, но понеже не познавал града, той не знаел от къде да мине, на къде да завие или кого да пита за да стигне до училищната сграда. Тогава едно момиче, което учи в същото училище се запознават:

-Здравей! Да не би да си нов в града?
Имаш униформа, към училище ли си се запътил?

-Здравей! Ами, нещо такова. Понеже съм нов в града не знам на къде да поема за да стигна до училище..

-Казвам се Yoshida Haruko, приятно ми е! На 15 съм, а ти?

-Името ми е Okumura Yukio на 15.

-О, ние сме в един клас значи..

-Предполагам. (нервност)

-Ела, ще ти покажа от къде да минеш, ще идем заедно! 

(Пристигат и влизат в училищната сграда)

-Добро утро клас! Имаме нов ученик, приветствайте го както подобава.
Представи се пред класа, моля.

-Здравейте, казвам се Okumura Yukio, на 15 съм, живея с майка ми.

*странен тип*
*сладък е.. *
*дано да седне до мен*

-Благодаря г-н Окумура, можеш да седнеш до г-ца Yoshida..

(Ю) -Благодаря.

(Ю се запознал със своите съученици и създал много приятелства, но все се намират такива, които да те мразят и да искат да те пукнат от бой зажалост..)

*На следващия ден*

-Мамо, тръгвам към училище.

-Взе ли си чадър?

-Даа. До скоро!

*тъмни облаци и грамотевици раздиряха небето, дъжд валеже силно и вятъра беше неконтролируем.*

*задухва силен вятър и чадъра на Ю изхвърча*

-Ахх, чадъра..
Трябваше да си взема дъждобрана.

*затича се бързо за да стигне до училище, но какво се случи? Ю беше свидетел на разкъсан, убит, покрит с голямо количество кръв човек, лежащ посред средата на улицата на 5 минути от училището, в което учи!*

-(Пищене) К-какво е това??
Боже мой господине добре ли сте?
Ще се обадя на 119

*Звънящ телефон*

-Какво става защо никой не вдига?? По дяволите.. (объркан, уплашен)

мъртвеца си отворил очите и погледнал право в очите на Ю и изпищял:

-ЩЕ ВИ ИЗБИЯТ ВСИЧКИТЕ!!! ОНЕЗИ ЛИЦА, ПОМНЯ ГИ..
СЪЩИНСКИ ДЯВОЛИ, ЩЕ ВИ ИЗБИЯТ!!!

(Ю) - К-какво, не бяхте ли мъртъв?
(Объркан, изплашен)

-ТЪРСЕХА МОМЧЕ НА ИМЕ ЮКИО! КАЗАХА, ЧЕ ЩЕ ГО ПРЕВЪРНАТ В ОРЪЖИЕ, КОЕТО СА ИСКАЛИ ДА ИЗПОЛЗВАТ.. питаха ме дали знам нещо за него. Аз им казах, че не познавам такъв човек!
И ме убиха!

-Какво? Н-но как е възможно ти си жив?! Нали ми говориш.. Как?

-Не съм жив, на практиката съм просто труп, но когато ме докосна вече можех да дишам и да говоря..

(Ю си маха ръката от него, а човека отново става труп)

-Какво? Трябва да кажа на Харуко и на останалите..

(От тук насетне живота на Ю се променя)