Клаус:Приключенията на едно момче

Глава 2

Беше свеж пролетен ден. Във въздуха се носеше аромата от първата коситба в съседските дворове. Лек ветрец водеше със себе си сивкави облаци от близката далечина. Последните цветове на прасковите, черешите и джанките полепваха по покривите и създаваха илюзията, че вали сняг. Малката черна главица си доставяше разнообразие с играта на една пръчка, която премяташе като огромен кораб в все още неокосената част от ливадата.- Клаус, време е за сън - разнесе се гласът на Ангела. Това беше фарът, който щеше да отведе малкия капитан до сушата. Малките боси крачета стъпваха все още не много уверено - леко тромаво и неопитно, но с твърдостта и желанието да се укрепят и да вървят напред. Деликатни петна от пръстта, бели цветчета и стръкчета трева се бяха загнездили по детските ходила - толкова нежни и непокътнати - същински порцелан. Ангела пое с ръцете си мъничето, прокара си едната ръка, за да свали голяма част от градинската маркировка, не много съвестно и стриктно, и въздъхна:- Ех, колко си натежал. Малкият градинар се усмихна с двете си млечни зъбчета по средата на горния венец. Все още не умееше да разговаря, но за сметка на това беше едно от най-засмените деца. Дори, когато навън вилнееше страховита буря, то отново се наслаждаваше - все едно осъществяваше контакт с небесните стихии и те го успокояваха, дори забавляваха. Ангела внимателно положи своя принц на изисканата от Флоренция копринена кувертюра, която представляваше мозайка, квадратчетата на които бяха защриховани с нежни багри, напомнящи на ясен летен изгрев. Клаус се прозя и разтърка очите си. Гримасата на лицето му изразяваше раздразнение и недоволство. Единствено умората бе способна да помрачи ведрото му лице.- Знам, знам, завивам те и заспиваш - усмихна се Ангела. Тя грижливо извади от скрина едно синьо одеяло и го положи върху малкото тяло. - Приятна почивка - пожела тя и целуна Клаус по нослето, на което с бебешки възглас отвърна детето, притвори очи и заспа. Внезапно от леглото изникна въжена стълба, която преминаваше през тавана и достигаше чак до небето. Момчето се разбуди от незнаен шум, напомнящ тревожен горски писък, но примесен с гръмотевичен кикот. Съзря стълбата и поетапно започна да се изкачва по нея. Беше на моменти изключително нестабилна, но детето за миг не се поколеба. Напусна сферата на стаята, след това на втория етаж, след това премина през покрива и се озова на къщата. Внезапно загуби равновесие и за да не падне впи пръстетата ти с в нестабилната стълба. Не можеше да продължи. Тогава невидима ръка му се притече на помощ и издърпа въжения мост заедно с него на един огромен саркофаг. Клаус откри широко смарагдовозелените си очи. Не бе виждал нищо подобно. Вибрацията на сандъка достигаше и до най-дълбоката гънка на мозъчето му. Той се затича от моментът, който завършваше като опашка на кит, до устата, където се намираше една огромна секция с множество бутони, ярки като всевъзможни по вид копчета. Момчето започна да ги натиска едно по едно. Стоманената птица нададе вик и се ускори, като преминаваше на милиметри от покривите на домовете, за малко да ги докосне с краката си колела. Клаус беше в екстаз - той летеше! Издигна птицата нависоко и достигна закъснелите ята, които се връщаха по околните места. Той им помаха, като те дружелюбно му кимнаха. Сетне пришпори крилатия ковчег още по-нагоре и достигна открития космос. Достигна му кислород само веднъж да зърне огнената слънчева пита и му се наложи да се спусне. Но толкова хаотично и яростно бе спускането, че загуби контрол и, и... се събуди. Ангела, дочула неспокойния сън на сина си, влетя в стаята и го пое в ръцете си:- Всичко наред ли е, рицарю мой? - силно го притисна в ласките си, сетне го погледна в хълмистозелените му очи:- Самолет - произнесе Клаус.Майка първоначално се изненада, но в последствие се засмя.- Кажи "мама".- Самолет. - категорично получи като отговор.- Е, явно не е настъпил мигът за разумна дума. - тя отново положи сина си в постелите. - Хайде още малко да поспим и му запя песничка, която да го унесе. А Клаус летеше ли, летеше, но вече не със стоманена птица, а със свои собствени крила.