Една Звезда .

2 Глава

Отидохме в стаята и той седна пред мен . Бях на седмото небе от радост ! Имахме Биология ... През целият час го зяпах ,а Джен , която седеше зад мен само ме буташе , за да спра да го гледам , но мен не ме интеренсува . Той се обърна и аз щях да умра. Подаде ми лист, който беше от брат ми и пишеше :
"-Абе , Мо нещо си разсеяна. Добре ли си ?
-Томи , добре съм просто днес ме боли главата и така ...
-Прибери се вкъщи !
-Няма нужда от това !!!
-Добре , до после .
-Чао .,,
Аз прибрах листа и започнах да го зяпам пак . Той е толкова хубав направо не мога да повярвам , че говори с мен !
Часът свърши и той стана от мястото си и излязна от стаята . Дори не ме погледна! Може би се срамуваше или не . С какво ли го обидих ? Трябва да го забравя та аз съм една от онези , който са загубени , дори не знам , защо реших , че имам шанс с него ! Джен дойде до мен :
-Хей , какво ти е ? Нали беше много добре преди да свърши часа ! Какво стана разкажи всичко !
-Не знам , защо реших , че имам шанс с момче , като това ! Харесвам го , но той не ме харесва или това или е адски срамежлив !
-Кажи още ! Не те разбирам !
-Когато свърши час той не ми обърна никакво внимание !
-Е какво искаш да ти коленички ?
-Не но ме е жал , че аз пак бях като загубенячка и всички го видяха!
-Не знам от къде реши , че всички знаят?
-Щом Томас е видял !
-Хеееей ! Какво имаш против Томи ?Това , че ти е криво не ти дава повод да го обиждаш!
-Да права си! Извинявай!
-Нищо! Може би трябва да говорите
?!
- Не знам!
-Ще дойда с теб !
-Добре ! Хайде!
Отидохме при него и тя каза:
-Здравей аз съм Джен , приятелка на Мо.
-Аз съм Оливър.
-Аха . Добре! Ами аз бързам , така , че ви оставям сами , чао .
И ме остави сама с него .
Щях да умра. Само си кимахме и накрая му казах:
-Как си ?
-Ем...
-Какво има ?
-Не , нищо!
-Сигурен ли си ?
- Да !
-Аз не мисля така .
Сложи ръката си на рамото ми , усмихна се и каза:
-Добре съм !
Направо ме разтопи и не казах нищо.