Чудотворната Калинка: Самозванец ПВ

Част 6

След напрегнат разговор Калинката и Ейдриън се върнаха тихо към кафенето.

Когато пристигнаха, Костенурката и Царицата Пчела лежаха на пода и се преструваха, че спят. Никой от двамата не помръдна и мускул, когато Ейдриън се приближи.

Костенурката имаше доста убедително подправено хъркане.

Ейдриън и Калинката нямаха време да се спират на възможностите. Точно сега те правеха това, което трябваше да направят.

Бързо като змия, тихо като мишка, Ейдриън прокара жлъч в Костенурката, докато Калинката прокара жлъч в Царицата Пчела.

Нямаше дори писък. Костенурката и Пчеличката нямаха време да откликнат, оставайки в безсъзнание. Изглеждаше почти спокойно.

Ейдриън реши, че ако ще умре, би искал да умре в съня си. Той бавно щеше да се унесе и да го няма.

Не искаше да бъде намушкан от самозванец.

Той не искаше някой да бъде намушкан от самозванец и въз основа на подразбиращи се разсъждения Костенурката беше самозванец. Логично, Царицата трябваше да бъде самозванец също така.

Можеше да убие Ейдриън по-рано, когато бяха сами, но не го направи.

Вероятно това беше просто уловка за създаване на свидетел, за да може да се изкачи през отдушните отвори и да убие неподозирано. Царицата Пчела беше умна, винаги мислеше напред.

Ейдриън сграбчи тялото на Костенурката за китките и го повлече към бунището за боклук.

Чувстваше се погрешно. Всяка част от Ейдриън крещеше, че унищожава самите хора, които се опитваше да защити, с изключение на логическата част от мозъка на Ейдриън.

Логичната част беше насочена към самосъхранение и оцеляване. Логичната част от мозъка на Ейдриън беше заета да прави всичко, което може. Заедно, той и Калинката, можеха да оцелеят на борда на кораба в продължение на месеци. Би трябвало да работят непрекъснато, за да отстраняват възможни неизправности, но биха могли да го направят.

Ейдриън не бе избрал Калинката пред никой друг. Не беше въпрос на звание, важност или нещо подобно. Беше въпрос на доверие. Калинката беше единствената искрена личност на борда на кораба. Тя беше единствената, на която той имаше доверие.

Нямаше нищо общо с обстоятелството, че той беше влюбен в нея, което беше нелепо. Ейдриън дори не беше направил опит да флиртува с нея. Той не смяташе, че Калинката е на добро място, за да започне нова връзка, дори и да са последните двама души, заседнали заедно в космоса, летящи към неизбежна гибел.

Ейдриън чувстваше, че това е романтично, но той вече беше влюбен в Калинката. Не позволяваше на неговите чувства да замъглят преценката му или нещо подобно. Ейдриън беше логичен човек. Той не беше като баща си.

Щеше да оцелее, и то не сам.

Царицата Пчела и Костенурката в този миг бяха задължения. Ейдриън не можеше да си позволи да държи каквито ли да е убийци на кораба.

Царицата Пчела и Костенурката бяха убили Аля и Жребецът. Сега Ейдриън и Калинката раздаваха правосъдие.

Влаченето на Костенурката самостоятелно беше грубо, но той упорстваше. В същото време Калинката влачеше тялото на Пчеличката.

Калинката лесно беше най-дребната от астронавтите, но се справи. Царицата Пчела не беше много по-едра от нея.

Отне и на Калинката, и на ЧерниятКотарак, работещи заедно, да вдигнат телата към бунището за боклук.

Ейдриън затръшна вратата, задържайки я натисната, докато Калинката дърпаше лоста. И двамата бяха свръх-проветрени, на ръба, чакаха нещо да се случи.

След всичко, през което бяха преминали, изглеждаше почти лесно.

Изпратиха ги в космоса, преди някой от самозванците да успее да се събуди.

Ейдриън и Калинката бяха сами на космическия кораб. Заедно.

Без никакви самозванци.

Освен ако Ейдриън не беше си направя погрешната сметка.

Което беше възможно, ако и малко вероятно.

●
○
•

«Обобщение»

»Ейдриън: Опасността, която поех, беше изчислена, но човече, зле съм в математиката.«

<><>

:)))))

<><>

•
○
●