The Devil, who learn how to love

Heaven.. No

Ад и Рай?
Да тези две неща съществуват.Все пак аз бях в едно от тях.И не, колкото и да ми се искаше в този момент, това не беше Рая.

"Разперих крилете си и се оттласнах от черната, безплодна земя.Тук нямаше растения и плодове както в другите светове и измерения, и никога нямаше да има.Тази земя беше напоена с кръв и болка. Тук витаеха само мрак и самота, затова и тук беше моето убежище.Единствено тук се чувствах на място.

Спусках се и се издигах, минавайки през катранено черните облаци.
Обърнах се по гръб, като върховете на крилете ми сочеха надолу. Затворих очите си и отпускайки се, се оставих на вечерните ветрове.
Това за мен бяха блажени мигове.
Мигове на спокойствие.
Когато си демон с почти нищожни магически способности, такива мигове бяха рядкост, заради непрестанните подигравки от страна на другите демони.Коя дума използваха на Земята?А, да. Съученици.Да, май тази дума употребяваха хората, за да опишат човек, с когото учат и се упражняват или в моя случай човек, който ти се подиграва при всеки твой неуспех или просто за забавление.
"Хей, Калипсо, кръстена си на създателката на Ада - Калипса, богинята на смъртта и разрушението, а не можеш едни Кероу да призовеш!".Това беше една от най-честите подигравки, които чувах.
Голяма работа, че не можех да призова проклетите вълчи сенки.. Мразех ги и без това.Имаха способностите на човешките вълци, включително и силите да обсебват своята жертва, изяждайки я отвътре..

В момента летях над замръзналата река в деветия кръг на Ада.Тук изпращаха провинилите се демони.Често ги хвърляха върху леда и оставяха реката да ги погълне.
Веднъж жълтооките* ...
* Демоните имат йерархия, в която белооките демони са на върха на пирамидата.Те са най-силни, но се смятат за изчезнали.След тях са жълтооките - те също не са за подценяване, не проявяват дори капчица милост.По-надолу са червенооките или както им казват"демони на кръстопът", имащи ярко чувство за хумор, а след тях се нарежда най-нишия и изпаднал вид демони - чернооките или "момчета( съответно момичета) за всичко"
... ни бяха довели, за да наблюдаваме наказанието на демон, влюбил се и оплодил човешка жена.
Чернооките, които го охраняваха, бяха хвърлили него, любимата му и тяхното бебе върху замръзналата повърхност на реката. Ледът се беше пропукал и от пукнатината бяха излезли сенки.
Когато наблюдавах тази сцена, помня, че изпитвах искрено възхищение към тази жена и демона, който й повтаряше "Обичам те, ще измъкна и теб, и Крис оттук".
Те се бяха борили до край, въпреки, че и двамата знаеха, че спасение няма.
Демонът се беше нахвърлил върху чернооките, за да даде шанс на жената да избяга и да спаси детето им.Но не се беше получило.Те откъснаха главата му.Жената се разпищя и се опита да избяга с плачещото бебе в ръце, но сенките обвиха тънката й талия. Малко преди да бъде завлачена под ледената повърхност, жената се беше опитала да убеди жълтооките да пощадят детето й.Те само се бяха изсмели в лицето й, пожелавайки й приятно гниене в забравата.