The Devil, who learn how to love

Dream or Nightmare?

"Върях по една поляна, цялата обсипана с цветя - червени, жълти, виолетови и сини.
Нощта отдавна бе паднала и лунните лъчи огряваха всичко наоколо. Те бяха моята пътеводна звезда.
Продължавах да вървя в унисон, когато нещо привлече вниманието ми. Вода. Звук от падаща вода. Вроятно някъде на наблизо имаше водопад.
Оставих се, сетивата ми да ме водят и не след дълго стигнах на въпросното място. Слухът ми наистина не ме бе излъгал.
Стоях пред внушителен водопад, а водните пръски караха кожата ми да потреперва, когато правеха контакт с нея.
- Хей! - чух нечий глас зад гърба си. Момиче. Гласът принадлежеше на момиче.- Искаш ли да поиграем? - Обърнах се и съзрях образ на езическа богиня.
Един лунен лъч огряваше, падащата ѝ на копринени вълни, снежно руса коса. Притежаваше най-прекрасните очи, които някога бях виждала. Сини. Кристално сини, изглеждащи, като, че ли не принадлежащи на моя свят. В тях, се четеше неизмерима доброта.
-Да. - казах аз в унисон. Омагьосана от красотата ѝ, аз поставих ръката си в протегната към мен нежна и ефирна длан. Тя се понесе към водопада, повличайки ме след себе си.
Момичето потопи едното си стъпало в бистрата вода, преценявайки дали да влезе в нея. Явно остана доволна, защото нагази уверено във водата, потапяйки ме със себе си. Тя се гмурна под водната повърхност, изчезвайки от погледа ми. Поставих ръце пред себе си, опитвайки се да възпра водните пръски, които се разхвърчаха при гмуркането на русокосото момиче.
По повърхността на водата се появиха вълнички.
- Хей! Напръска ме! - възкликнах развеселено аз и последвах примера ѝ, изчезвайки под водната повърхност. Гръбнакът ми описа дъга и аз заплувах напред. Разглеждах камъните, които бяха пръснати по дъното и изведнъж в полезрението ми попаднаха две разноцветни рибки. Бяха красиви. Всички цветове на дъгата обагряха люспестите им телца - от жълто през червено до лилаво. Порадвах се на двойката пъстроцветни рибки още малко и парещата болка в дробовете ми, ми напомни, че ако не искам да се удавя, трябва да се издигна и да си поема въздух. Когато се показах над водата и необходимото количество кислород, изпълни дробовете ми установих, че чифт кристално сини очи, шарещи по лицето ми и тялото ми, ме изучават от невероятно близко разстояние.
В следващия момент русокосото момиче ме изпръска и се скри под водата.
- Гадняр! - казах шеговито аз и я изчаках да се покаже, за да си поеме въздух, както и стана. Напръсках я с вода и около нас се разхвърчаха водни пръски.
Момичето не остана по назад от мен и докато се усетя се пръскахме весело като човешките деца.
Когато се уморихме се, се отпуснахме във водата и се озовахме в легнало положение, плавайки като водни лилии. Хванахме се за ръце, за да не се отделяме една до друга.
Гледах обсипаното със звезди небе и очите ми попиваха дори и най-малките и нищожни детайли от тази, така непозната за мен гледка. В Ада нямаше небе. Там имаше бездна, която те поглъща, ако летиш прекалено близо до нея.
Тишината, която беше настанала ни обгръщаше и правеше мястото да изглежда някак тайнствено, магично и приказно.
Единствените звуци около нас идваха от падащия водопад. Бях потънала в блажен блян за красотата на мястото, на което се намирахме, когато русокосото момиче ме извади от унеса ми със своите думи, придружени от пускането на ръката ми и изправянето ни във водата.
- Господи, от кога не съм се забавлявала така! - щастлива усмивка бе изгряла на устните ѝ, правейки я още по красива. На едната и буза се очертаваше очарователна тръпчинка.
- Разбирам те, това бяха най-хубавите мигове в целия ми живот. Никога не съм забавлява така! - възкликнах жизнерадостно аз, наистина мислейки думите си.
- Никога? - попита тя очудено и въпросително повдигна едната си вежда.
- Никога. - потвърдих.
- Хм.. - промърмори замислено тя. Беше обхванала брадичката си с пръсти и размишляваше. След миг рязко вдигна глава с широка усмивка на лице. - Искаш ли да сме приятелки, за да можем да споделим още такива мигове? - попита ме тя, с четяща се в очите ѝ надежда.
Устата ми пресъхна. Не можех да отроня и дума. Никога досега не бях имала приятелка. Всички ме мразеха и подиграваха, защото за тях аз бях втора класа демон.В очите ми се появиха сълзи от радост.
Тя явно забеляза навлажнилите ми се очи, защото попита с тъга в гласа:
- Аз ли казах нещо нередно? - главата ѝ клюмна унило и кичури от мократа ѝ руса коса се спуснаха около лицето ѝ.
- Не! - побързах да отвърна аз. - Просто никога досега не съм имала приятелка - изразих мислите си гласно със срамежлива усмивка на лице.
- Наистина?
- Мхм.
Тя се ми се усмихна чаровно и приближавайки се към мен, ме прегърна.
Нещо се случи. Водата, до преди миг спокойна, започна да се движи все по-бързо и по-бързо. Русокосото момиче се отдръпна от мен и ужасено се вторачи в образувалия се водовъртеж, който започваше да се уголемява и опасно да се приближава към нас.
Двете отстъпихме назад и се спогледaхме. В очите и на двете ни се четеше не скрит ужас.
- Какво става? - попита тя уплашено.
- Не знам. - отвърнах. Ние продълавахме да отстъпваме назад, докато накрая не побягнахме, но чонеже бяхме във вода не се движехме кой знае колко бързо. - Да плуваме, така няма да стане! - извиках аз на новата си приятелка, чието име дори не знаех.
- Хайде! - провикна се тя в отговор. Двете заплувахме.
Русокосото момиче стигна преди мен до брега и когато се захвана стабилно за него, ми протегна ръката си, в опит да ми помогне да стигна по-бързо.
В мига, в който щях да поставя дланта си в нейната, водовъртежът ме засмука. Изпищях.
Опитах се да хвана ръката ѝ, но пръстите ми срещнаха само студения нощен въздух.
Осъзнавах, че това най-вероятно ще е краят ми, но въпреки това продължавах с опитите си да се захвана за нещо, за да се измъкна от водовъртежа, който ме беше засмукал. Безсмислено. Водата продължаваше да ме тегли към основата на смъртоносния водовъртеж, от която щях да бъда засмукана и изплюта на дъното на езерото, където щях да се удавя и после да бъда изхвърлена в реката.
Една мокра, русокоса глава, която се приближаваше към мен привлече вниманието ми. Не можех да повярвам!
Новата ми приятелка, момичето, чието име дори не знаех, плуваше към мен, към вътрешността на водовъртежа, а не се опитваше да се измъкне от него.
- Хвани ме за ръката! - извика ми тя, когато вече беше достатъчно близо до мен. Протегна ефирната си длан към мен и аз я хванах.
- Защо го правиш? Защо не избяга? - извиках ѝ невявращо аз. - Имаше възмижност, а сега ще умреш с мен!
Тя ми се усмихна.
- Да ще умра с теб, но поне ще загина, държейки ръката на приятел! - каза ми тя.
Очите ми се насълзиха от радост.
- Как..Как се казваш? - попитах я аз. - Не искам да умра, незнаейки дори името на човека, предпочел да загине с мен, отколкото да се спаси. - замълчах, но след миг колебливо продължих. - На момичето, което беше първата ми и единствена приятелка, дори само за няколко часа.
- Катлеа, името ми е Катлеа. - отвърна ми тя с радостна усмивка на лице. - Ами твоето?
- Калипсо.
- Хъм, Кали значи. - погледнах я с широко отворени очи. Катлеа наистина ли ми измисли прякор, като.. като на приятелка?
Щастието, което изпитяах бе ясно изразено в усмивката, изгяла на лицето ми.
Странно, а? Щяхме да умрем, а ние се усмихвахме една на друга."