Why You Have A BF? {k.th j.jk}

002

00:34
Чуваха се взуците на щурците и
вълните на морето.

Тае не можеше да спи. Затова излезе на терасата да подиша малко въздух.

Седна на стола до малката стъклена масичка и отново размишляваше. Това чувство го човъркаше от вътре. Чувството че трябва да е негов.

Но фактът беше че си има приятел. Което го правеше още по-трудно.

- Ах.. Как да те разкарам от него?
- Дори и носеше поличка, уфф!! Даже беше розова..
- Утре трябва да задействам малко по малко плана си.. но за теб розова поличке ще те мислим....

~~
- Айдее, Таехьонг ставай!-бутна го майка му с пръст по ръката.
- Още 5 минути мамоооо....
- Яя! 12 часа е!
- Оф, добре.. Ставам.
- Хайде оправяй се и те чакаме на плажа..
- Добре, след Марко идвам.

~

Тае остави кърпата си на пясъка и отново се загледа в спасителя.

- Мамо, отивам да поплувам малко..
- Добре, само се намажи да не изгориш че не ми се дават пари за мазила.
- Мхм.. аз влизам!

- Нека задействам плана си.-усмихна се доволно и започна да влиза по на дълбоко във водата. (знам какво си помислихте аз също😅 всички сме dirty mind)

Стигна почти до шамандурата. Започна да се опитва да 'плува' тоест прави всичко но не и да плува.

Риташе с крака, какво ли не. Но дойде време за същинската част.

Вече се правеше на давещ се човек. Ноо нещата малко се обърнаха. Тъй като Нае беше на доста дълбоко.. наистина започна да се дави..

Започна да съжалява, но щом видя че спасителя идва се усмихна за малко.

Почти беше потънал преди спасителя да го издърпа от водата и бързо го заведе до брега. Сложи го да легне.

Тае плюеше вода на брега. Докато не забеляза момчето клекнало пред него. Веднага се изчерви.

- Добре ли си?
- Д-да..
- Недей да ходиш на толкова дълбоко ако не можеш да плуваш, нали?
- Д-да.. ам Благодаря ти..
- Как се казваш..
- Т-Таехьонг.. ти
- Чонкук приятно ми е..- подаде ръката си пред Тае за да се изправи и да се здрависат.

- И на мен.. искаш ли да излезем Д-да се опознаем...
- Разбира се. Дай ми номера си. Чакай тук сега идвам..

"Плана ми върви почно както исках..."- каза си Тае наум.

- Благодаря ти отново..
- Няма защо мъник.- погали му главата (на Тае).

Тае се червеше.

- До скоро мъник.- помаха му и отиде на предишното си място.

- КИМ ТАЕХЬОНГ!! Да не си си изгубил ума, Ааа!!-викаше баща му.
- Яяя!!Стига си мълчал!-добави майка му.

Таехьонг наведе глава и захлипа.

- С-съжалявам.. С-стана случайно а-аз..
- Не ми се обяснявай момченце!! Сега ще ти се размине защото всички ни гледат но когато се приберем ще видиш ти..!

"Само говориш но нищо не правиш по въпроса.."- в главата на Тае