Първа глава. Подбор.

67 7 1
                                    


Финалният ден.

Всички трябваше да са сме си опаковали багажа предварително, както и да сме сбогували с близките си. Това е предпазна мярка, в случай, че се окажеш печеливш или губещ, зависи от гледната точка. Тези, които се провалят биваха изпращани в академия "Роузмингтън". Това се случваше на всеки четири години. И важеше само за навършилите шестнадесет години.

Някои слухове твърдяха, че децата изпратени там никога не се заръщаха, а други, че си устройваха живота прекалено прекрасно, че да благоволят да се завърнат. Много рядко изпращаха повече от пет ученика и сякаш на никого не му правеше впечатление какво става с тях. Предполагаше се, че записват университет.

Мен лично не ме интересуваше истината.

Аз трябваше да отида.

Имах си причина, поради която бе неизбежно да остана.

В класната стая за първи път всички мълчаха. В зависимост от резултатите на последния изпит ни разпределяха. Мисля, че се справих чудесно, трябваше да ме изпратят.

Господин Кларк караше без конкретен ред, изреди няколко от тези, които остават, а след това всеки притаи дъх.

- Сесилия Пит ще бъде преместена.

Цялата се разтрепери и можех да се обзаложа, че ще се разплаче. Тя бе тиха, но пък мразеше да учи и в момента поемаше последиците от действията си. По - лесно щеше да е да кажат първоначално провалилите се, но явно предпочитаха да треперим до последно.

- Андреа Грейвън също. Много съм разочарован от резултата ви.

Сдържах усмивката си, защото щеше да е прекалено странно. Да изкарам нисък резултат бе достатъчно трудно, за да не ме обвинят, че нарочно съм се провалила. Трябваше цялата година постепенно да си понижавам успеха, за да изглеждам като поредната тинейджърка, която хормоните я тресат повече, отколкото бъдещето й.

- Марк Томас.

Това бе изненадващо, той бе отличник, но пък поведението в училище не бе изрядно. Побои, обвинения за изнасилване от няколко ученички, както и чести пиянски изпълнения. Дори не знаех как успява да учи. За сега бяхме само ние тримата, повечето вече си отдъхваха спокойно. С Марк не бях имала проблеми и се надявах да си остане така и за напред.

ГранициOnde histórias criam vida. Descubra agora