Два дни пътувахме и почти не спирахме, ножовете, за които ми се подиграваха свършиха работа когато се наложи да си напазаруваме от супермаркета, за да не умрем от глад. Имаше още няколко тийнове в автобуса, които не обелиха нито дума с нас. Бяха се отделили тотално и когато засяквах поглед с някой от тях, вътрешно предчувствах, че знаеха нещо , което ние не подозирахме. Не ги изпращаха като агне на заколение, а като вълци. В супермаркерта пазаруваха по списък и без излишни неща. При нас бе невъзможно чипс, бутилка уиски и всякакви други снаксове, аз единствено реших да взема хляб и пастет, които свършиха прекалено бързо.
Не виждахме пътят, защото автобуса бе със затъмнени стъкла, а отделно ни заръчаха да дръпнем пердетата и макар да бе забранено никой не ги спря и не направи проблем за стъклата.
Усещах нередността, но не можех да я определя.
В какво се забърках?
Чак като наближихме ни разрешиха да гледаме. Непознат път, но в един момент я съзрях в далечината.
Виждах огромна сграда, която се извисяваше сред нищото и изглеждаше невероятно величествена. Боядисана в бяло, а покрива бе с кърваво червен цвят. По средата имаше нещо като кула, защото бе с два етажа поне по високо от крилата, където най - вероятно спяха учениците.
Все още не виждах двора, но можех да се обзаложа, че е огромен. Високите дървета на моменти скриваха сградата. Хвърляха огромна сянка, а слънцето се бореше с тях да проникне.
- Защо го направи? - Мишел седеше и гледаше със същото възхищение новото място където щяхме да прекараме дните си.
- Кое?
- Не се прави на разсеяна, защо реши да отидеш в Роузмънд?
- Ти имаш своите причини, а аз моите. Не ги споделяме, за да сме спокойни, нали Анди?
Беше права, но това не помагаше.
Задрямах по някое време и се събудих чак като чух, че всички слизат. По точно Мишел ме събуди.
- Сънливке, да не смяташ да се връщаш към малкия и скучен град?
Все още сънена не проумявах въпроса, но едва ли щях да имам шанс да се върна, дори и да исках.
- Вече пристигнахме и започва нашето приключение, нали?
- Може да е и мъчение.
