Тя си пое дълбоко въздух, усмихна се и отвори вратата. Срещу нея имаше масивно бюро от черен дъб, отрупано с папки в различни цветове. Имаше голям модерен монитор в дясно от седящия зад бюрото. Имаше и купчинка с документи които занимаваха мъжа до този момент. Той вдигна поглед и Лина го огледа. Леко побелял мъж около 60-те но изключително добре изглеждащ. Със сериозно лице излъчващо мощ и респект, сини пронизващи очи, ледени очи. Мъжът погледна сериозно, вдигна ръка и й направи знак да влезе посочвайки стола от другата страна на бюрото си.
Лина плахо затвори вратата. Всичката увереност която имаше беше изчезнала. Нямаше я. Седна докато мъжът я преценяваше с поглед. Трябваше да направи добро първо впечатление затова изпъна рамене и вдигна брадичка. Мъжът се усмихна и на лицето му се появиха бръчици от усмивки. Сега мъжът изглеждаше като баща който гледа детето си да играе мач и му се усмихва. Вцепеняващия леден поглед бе изчезнал.
-Проятно ми е г-це, мога ли да ви наричам Лина?
-Разбира се, за мен е чест! И на мен ми е приятно!
-Чувал съм много добри отзиви за вашето обоняние, и честно казано изгшеждате като доста организиран човек. Вдъхвате ми доверие, уверена сте-о Лина определено беше далеч от уверена но все пак се възхищаваше колко добре я беше преценил само с един поглед.- Прочетох и мотивационното ви писмо. Не сте имали лесен живот, но всички сме така-той се изправи и застана срещу огромния прозорец с гръб към момичето. За неговата възраст изгшеждаше доста добре, Лина чак се изненада от мислите си-така че това не ви носи предимство-той я извади от мислите й. Взимам ви защото ми хареса мотивацията ви, и се надявам да не съжалявам. Нямате друг опит така че няма какво да протакам повече, мразя интервютата, обичам да виждам хората в действие, все пак това е най-важно нали?-стрелна Лина с поглед
-Да сър!
Мъжът се усмихна
-Е ще те очаквам днес следобед в 15 да започнеш? Ще можеш ли?
-Да, разбира се!
-Чудесно! Ще се видим скоро-каза мъжът оправяйки матовочервената си вратовръзка...все пак това за вратовръзките беше вярно? Лина кимна стана и набързо взе разстоянието между стола и вратата. Кръвта й кипеше а адреналинът беше скочил. Ръцете и бяха изтръпнали затова ги разтръска. Беше успяла!
...
