1

17 1 0
                                    

Беше едва 6:03 но Лина вече обикаляше из малкият апартамент в който живееше с майка си. Стъпваше тихо за да не я събуди но това беше неизбежно. Стигна до банята и застана пред огледалото. Изми старателно зъбите си и намаза кожата си с овлажняващ крем. След това покри светлата си кожа със слънцезащитен крем защото много лесно изгаряше а не можеше да си го позволи в такъв важен ден. Сложи си малко спирала и с ловки движения докара доста близка очна линия и на двете си очи. Черният цвят правеше кафеяите й очи да станат още по-дълбоки и плътни. Развърза кока с който спеше и среса светлокафявата си коса. Изчисти четката в кофата и официално беше готова тук. Насочи се обратно към стаята си където облече предварително приготвените си дрехи. Бяла рокля на сини цветя със син блейзър и бели елегантни обувки. Днес беше денят! Днес щеше да помогне ма семейството си и щеше да оправи всичко което съдбата беше объркала. Всичко! Излезе и заключи апартамента. Не закусваше често-просто сутрин не беше гладна а сега стомахът и беше още по-свит заради притеснението. Хвана автобуса и 5-те спирки минаха сякаш за секунди. Всичко беше от притеснение но за такова нямаше място. Тя слезе и погледна величествената сграда пред себе си. Хем си Рейм! Еха. Сградата беше по-голяма от колкото си я представяше. С малко късмет от утре тя щеше да работи тук. Ако се представеше добре позицията на ароматен дегустатор щеше да е нейна. Имаше отлично обоняние и беше перфектна за работата защото можеше да пречиства аромата дори без кафе. Не знаеше как го прави, никога не беше знаела, но го можеше. Беше подала документите си и сега я викаха на интервю. Заплатите тук бяха космически, но и работата беше доста. Парите й трябваха много. Разходите за лечението на баща й бяха належащи и огромни. Нямаше място за провал. Нямаше!
Тя си пое въздух и влезе през входа. Вътре множество хора вървяха на потоци в различни посоки Някои бяха облечени в комфортни дрехи и се насочваха наляво. Надясно обаче отиваха всички с костюми вероятно по-скъпи от наема на Лина. Бяха навъсени, с изтупани до съвършенство костюми и надменни погледи. Личеше си че въпреки че всички бяха колеги, конкуренцията беше навсякъде.
Интервюто започваше след 20 мин така че тя имаше достатъчно време на спокойствие да намери стаята. Започна да върви бавно следвайки табелите. Какви странни инструкции защо сгрдата беше разделена на ляво о дясн....Тряс. Лина падна от сблъсъка. Някакъв костюмар само се изтупа хвърли и злобен коментар и продължи.
-Трябва да си по-внимателна!-чу глас идващ зад гърба и и усети как две ръце я поддигнаха за да се изправи-тук никой няма да те пази само защото си дама.
-Е нямаше как, костюмът му беше прекалено чист. Трябваше да се направи нещо-каза Лина с усмивка.
-Забавна си, сигурно си нова. На такова място хуморът бързо изчезва. Не всички го приемат добре.
-Да се надяваме че моят ще се приеме. Аз съм Лина, имам интервю днес. Стая...205?-Лина погледна записаният номер в телефона си
-Симон. Работя в кафето-чак сега Лина забеляза престилката с която беше. Като цяло сега успя да го огледа. Беше сравнително висок, къдрав с кафеви очи. Нищо специфично освен колко чаровни бяха трапчинките когато се усмихнеше. Изглеждаше приятен-Искаш ли да те заведа до стаята? И без това съм тръгнал натам да занеса кафето.
-С удоволствие!-Лина се поизтупа и двамата тръгнаха. Симон и разказа как са разпределени номерата на стаите и за разпределението по длъжности в двете крила. Обясни й че нейната е една от малкото длъжности която трябва да ходи и в двете крила. Повечето си имаха офиси и си седяха там. Обясни й че в асансьорите винаги сините и червените вратовръзки са с предимство, защото те са висши (синьо) и шефчета (червено). Беше доста интересно, цветът на вратовръзката определя позицията ти. Какъв ли беше цветът ма този който я бе блъснал?
-Лина МакКларк?-висока и стройна жена с красив остър поглед, зелени очи и черна коса, спретната в изящен кок я гледаше. Та тази жена тук ли работи? Тя изглеждаше катп супермодел?! Беше със скъпарски костюм с пола и блейзер в бяло а под тях имаше звлен топ който караше очите й да изпъкват- вие ли сте?
-Да!-смело отвърна Лина
-Подранили сте, това е добър знак. Влезте, господин Рейм ви очаква. Очаква кафетата също-метна поглед към Симон, който определено се стори интересен на Лина.
Тя си пое дълбоко въздух, усмихна се и отвори вратата....

Кафето, моля...Where stories live. Discover now