-И така, сега само трябва да изхвърлиш тези остатъчни материали, тези в епеоветките с червени капачки и да занесеш мострите със зелените капачки. Няма как да ги объркаш доста е очевидно. Тъкмо ще видиш и двете крила, тъй като предполагам си се досетила, че ще ти се наложи. Е всичко хубаво!
-И на теб Хелън!- Лина въздъхна и се просна на луксозния диван. Хелън беше старши отговорник и току що й бе провела едночасов инструктаж и й беше резюмирала какви задължения ще има както и подробности по здравните и осигуровки. Постоя със затворени очи още 15 секунди след което скочи от дивана и хвана под мищница - от ляво мострите, от дясно отпадъчните. Тръгна по коридора към дъното на лявото крило където беше контейнера.
-Приятна изненада в края на работния ден а?-познат глас
-Момчето с кафето, леле-Лина се усмихна
-Явно сме към контейнера?Хайде, тъкмо свърших и мога да те придружа на това романтично пътешествие-Симон направи валсова стъпка
-Удоволствие ще е за мен
Двамата вървяха в мълчание до контейнера. Стигнаха и Лина се пресегна към капака но една мускулеста ръка я изпревари и го дръпна.Леле каква ръка. Тя мина с поглед по цялата й дължина.Всъщност момчето определено тренираше, имаше добре оформени бицепс и трицепс и страхотни рамене. Девойчето се усети, че го зяпа и веднага погледна към контейнера и с рязко движение хвърли кутията с епроветките. Симон хлопна капака подсмихвайки се, очевидно забелязал похотливите погледи.
-Можем да се разходим някоя вечер ако решиш?
-Ще се радвам, но днес имам още работа.-отвърна Лина без да срещне погледа му. Нямаше толкова работа но вече я беше срам от постъпката й.
-До скоро-и Симон бавно изчезна сред тълпата.
Сега Лина трябваше да се концентрира. Дясното крило. То беше важно. Там бяха всички важни хора, имаше ред за асансьорите и нямаше място за грешки. Тя проходи разстоянието до асансьорите. Огледа се но видя само зелени вратовъзки. Добър знак, щеше да хване още пътвият асансьор. Качи се, а с нея още поне 5 мъже, всички излъскани и полирани до съвършенство и 2 жени, по респектиращи и от мъжете.Лина затвори очи. Притеснението я изпълваше и караше кръвта й да ври. Един етаж...втори...трети и така до 5-тия където щеше да се проведе конференцията за представянето на новите аромати, новата серия. Тя почука на вратата на зала 503. Чу одобрителни думи и влезе.
-Остави го на масата.
Лина изпълни инструкциите и излезе. Готово. Всичко беше наред. Беше успяла. Страхотно. Тя разтърка дясната си китка. От носенето на кутията до дясното крило се беше напрегнала. Сега трябваше само да изчака да свърши съвещанието да приключи и бе свободна да си ходи. Като първи ден не й се възлагаха много задачи. Реши да намери кафето. Слезе отново на входа между двете крила и го видя. Имаше доста хора, но и свободни маси с хубава гледка. Тя си взе ванилово лате, седна и зачака. Колко хубаво че тук ти се полагаше безплатно кафе всеки ден. Колко хубаво...
...
Телефонът на Лина звънна
*Хелън*
Беше малко очудена но вдигна. Не можа да разбере много от изтеричния тон на Хелън, само, че господин Рейм я вика спешно. Лина скочи. Пусна чашката в кофата и забърза към офиса. Почти тичаше все пак беше спешно. Бам-отново на земята. Този път дори не погледна стана и се засили отново да се затича но някой я улови за лакътя.
-Какво си мислиш че правиш?! Блъскаш ме и дори няма да ме погшеднеш? Да се извиниш? Знаеш ли кой съм аз?-Лина го погледна и изтръпна. Ярко сини ледени очи, като тези на господин Рейм но в тях нямаше радост, само лед. Стегнато лице, къса руса коса и страшно мускулесто тяло, висок тип с голямо самочувствие според Лина.-Тук ли работиш?-излая като я тръсна за лакътя. Не беше болезнено по-скоро шокиращо.
-Д..а-едва издаде звук. Какво се случваше?
-Чудесно, след 10 мин те чакам в офиса си- 469, Ако не дойдеш ще бъде последния ти ден- мъжът в пусна и профуча покрай нея. Лина нямаше време да мисли за този грубиян сега...за този красив грубиян. Затича се, странникът й беше загубил ценни минути. Крачка, още една и още една и вече беше на вратата. Почука и влезе. Гледката я втрещи. Чаровният господин Рейм сега мяташе папките по пода и ръмжеше като подивял звяр. Щом я зърна веднага й се нахвърли.
-Ти, неблагодарнице! Нямаше причина да тв взема, някаква просякиня с добър нос. Знаеш ли какво направи? Знаеш ли колко бяха важни тези клиенти? ЗНАЕШ ЛИ?? -започна да крещи-Беше сделка за милиони, щяхме да излезем на германския пазар...ОСЪЗНАВАШ ЛИ КАКВО НАПРАВИ??
-Из...винете аз..не знам за какво става дума-плахо промълви Лина
-Това ще ти опресни паметта-каза изненадващо спокойно господин Рейм и я замери с епроветка. Лина я хвана и веднага я погледна-не може да бъде, беше с червена капачка...
-Аз...нямам представа как е станало, много съжалявам!
-Съжаляваш? Съжаляваш? Съжалението и некомпетентността ти ми струваха 3 милиона?! Освен ако не ми поднесеш осребрено извинение няма как да те извиня. НАПУСНИ И НЕ СЕ ВРЪЩАЙ!!!УВОЛНЕНА СИ!ЩЕ СЕ ПОдТАРАЯ НИКОГА ПОВЕЧЕ ДА НЕ СИ НАМЕРИШ РАБОТА! Никой няма да те вземе...-изрева Рейм а Лина изхвърча през вратата преди да я беше замерил с още нещо.
Уволнена...не...сънуваше, сигурно беше заспала на някоя маса, нямаше как да се случва.
Стигна до входа но там охраната й каза че не може да напуска сградата преди да е свършила всички задължения за деня. След спор с охранителя Лина осъзна че става дума за кабинет 469. Онзи глупак ще да е бил влиятелен. Задник, само той й липсваше. Тя св врътна и тръгна към асансьора. Нямаше никой така че се успокои докато стигне до кабинета. Почука и влезе....
Той я чакаше. Опрян на бюрото и загледан през прозореца. Тя се придвижи напред а той я следвше зорко с поглед. Усмивка, мазна усмивка.
-Чух за провалената ти сделка-той развали тишината-първи ден и вече уволнена, доста тъжно ако питаш мен-той се оттласна от бюрото но не пристъпи нито крачка напред...все още не- доколкото едно птиченце ми каза обаче парите от работата ти трябва страшно много, а след татко едва ли ще си намериш друга.
Татко...той му е син. Този надут задник му беше син. Нищо чудно че охраната не я пускаше. Та това беше вторият човек след директора.
-След като си чул, ме вече нямам работа, защо не ме пуснахте да си ходя? За да злоратствате?
-Ооо определено, но има и още нещо. Аз не съм лош човек и смятам да помогна на девойка в беда. Искате ли все още да работите тук, в тази фирма?
...Какво по...
