♣♣Джинтфолс♣♣

Живота ми се преобърна .....

- Бабо можеше да ми кажеш - казах аз като отначало бях малко ядосана - но пък може би вината не е в теб ..... къде ме намериха родителите ми какво си мислят те знаят ли истината

- Майката и бащати те намериха пред вратичката на гората която тогава не се виждаше те те намериха на тавана и решиха че това е знак , че ти си дете чудо или нещо такова но те обичаха като собствена дъщеря веднъж те заведоха на гадателка защото виждаха в теб нещо специално гадателката каза че около теб има някаква сила и че някой те търси каза че ако останеш тук няма да останеш дълго при тях . Тогава родителите ти се уплашиха и решиха да се преместят и от тогава къщата е заключена

- А какво ще ми кажеш за този меделион - попитах аз и хванах меделиона който стоеше на врата ми

- Този меделион е единствения ти шанс да спечелииш сърцето на кралицата тя не помни нищо но с тази снимка ти мое да и помогнеш да си спомни всичко - каза баба като не спираше да гледа меделиона

- Бабо ела с мен в гората помогни ми да спечеля сърцето на кралицата помогними да спечеля сърцете на мама бабо - помолих се аз и хванах баба за ръката

- О мила искам повярвай ми правила съм много опити , но проклятието гласи че единствено дъщерята може да открие вратата и да премине през нея за да спечели сърцето на майка си аз дори вече не виждам вратата а дори и да я вида аз не мога да вляза както съществата не могат да излизат навън така и хората не могат да влизат в страната

- Но бабо как така сама ли ще се справям

- Боя се че да мила -каза баба и въздъхна

След около половин час дълги разговори татко дойде и си тръгнахме . На сутринта татко отиде на новата си работа а аз реших да отида и този път да се срещна с тази кралица или можеби да я наричат мама. Отидох в гората и се запътих към къщата на гномчето но когато стигнах на вратат имаше залепена белешка В града съм на пазар ще се върна след час .  Но на мен не ми се чакаше един час и реших да отида в града но къде ли може да е той . Тръгнах напред и видях едно чодовище с едно око

- Извинете - путнах го аз -може ли да ме насочите на къде е града

- Натам и само на право след 200 метра завий на ляво и после на дясно после пак на ляво и на дясно и н ляво и на дясно и на ляво и на дясно и на ляво и отново напред - каза то с доста груб глас