♣♣Джинтфолс♣♣

края

- Татко знаеш ли кои са родителите ми - попитах аз защото исках да разера докаде е запознат с историята той
- Не мила ние просто те намерихме тук и решихме че си специална гадателка ни каза е ако устанем тук няма да сме дълго твои родители затова се преместихме точно затова ми беше толкова трудно да с върна тук но нямах друг избор ти как разбра мила - попита той
- Еми баба ми каза - казах аз като си мислех че той не трябва да разбира истината защото нямаше да ми повярва
- Мхм добре тогава . Ема знам колко е трудно това за теб в тазивъзраст но ако искаш ще се опитам да намеря истинските ти родители - каза татко . Беше много мило от негова страна да предложи това
- Не не татко няма нужда няма нужда поне за сега - казах аз толкова исках да му кажа истината но просто не можех - сега искам да устана сама не ме викай за вечеря не съм гладна
След тези думи аз изтичах по стълбите като едва здържах сълзите си . Аз не бях от момичета които плачат и не исках да го правя и сега но просто това да разбереш че хората които си обичал толкова години същност са те лъгали през цялото време . Качих се в стаята си проснах се на леглото и тихичко започнах да плача . Какво да правя сега не мога да повярвам че това се случва на мен . Струваше ми се че това е най ужасния сън от който нямам търпение да се събудя но не беше истина . До преди седмица водех нормален динейджарски живот с рокли и гримове и сладки приказки за момчета с приятелките а сега вампири вещици и вълшебни сили . АХ МАМО ЩЕ МИ СЕ ДА БЕШЕ ТУК ПОНЕ ЕДНА ОТ ДВЕТЕ ЕДНАТА КОЯТО СЪМ ОБИЧАЛА ГОДИНИ НА РЕД ВЕЧЕ Я НЯМА ПЪК И НЕ ИСТИСКА А ТАЗИ КОЯТО Е ИСТИСКА НЕ МЕ ОБИЧА ДОРИ НЕ МЕ ПОМНИ И ВСИЧКО ТОВА ЗАРАДИ ЕДНО ТЪПО ПРОКЛЯТИЕ ДА - помислих си аз -ДА ОСТАВЯ ТАТКО И ДА ОТИДА В ТЪМНАТА СТРАНА ИЛИ ДА ОСТАВЯ МАЙКА СИ И ДА ОСТАНА ПРИ ХОРАТА КОИТО СА СЕ ГРИЖИЛИ ЗА МЕН ПЪК И ЗА ДА СТИГНА ДО ТОЗИ ВЪПРОС ПЪРВО ТРЯБВА ДА СПЕЧЕЛЯ ЛЮБОВТА НА МАМА КОЕТО МНОГО КАЗВАТ ЧЕ Е НЕВЪЗМОЖНО . Ъ какво да правя - казах аз и се свих на калбо тогава татко отвори лекичко вратичката и чу как тихо плача стисна учи и се опита да не заплаче и на него му беше трудно защото виждаше как се мъча но той не знаеше всичко и всъщност нямаше никого на когото да го споделя
Така прекарах цялата нощ докато на сутринта не се събудих и не реших че е време да се стегна и да взема решени но първо да се срещна с мама пък квото ще да става . Изчаках татко да излизе както обикновено и когато излез влязох в гората и се запътих направо към града без дори да търся Кларк тогава някой викаше подирами
-Ема - Ема ела Ема защо не се обади Ема -това беше гномчето
- О Кларк еми реших да не те притеснявам повече и да отида при кралицата о също вчера забравих да ти покажа това - казах аз и истрелея огнен лъч от ръката си
- Лал каво говориш ти не ме притесняваш - каза гномчето по очтиво от всякога - а за силите педполагах че имаш само кралското семейство ги притежава
- Наистина ли значи това ще бъде шанс да покажа на кралицата че съм и дащеря - казах аз малко по ведро от преди е каво чакаме тогава хайде да ходим при не - ние тръгнахме към заамака минахме града и на върха на една планина се издигаше един огромен черен замък обиколен с много стражи или по скоро чудовища
- Хайде влизаме стой зад мен аз мога да премахна всеки с магия - така и направих премахнах всяко чодовище и нахлух направо в голямата зала кадето стоеше кралицата която точно сега се побъркваше от кихане защото бях на близо . Тя бе облечене с черна дълга ракля а косата и е направена на кок от лицето и се лееше само и единствено злоба .
- Мамо - извиках аз като нахлух с гръм и трясак в този миг тя се обърна и ме погледна в очите
- Какво каза - попита тя като ме гледаше ядосана
- Мамо мамо мамо казах мамо аз съм твоята изгубена дъщера ето виж виж меделюна това съм аз мамо виж и това - казах аз и направих най силна магия който можех да си представя
- Те не си моя дащеря махай се махайсе извидете я - каза кралица като се разкреща и имах чувстото че тя усети нещо . Тогава стражите започнаха да ме дърпат а аз започнах да се влача по земята и да викам
- Мамо не мамо какво правиш мамо не ме отхвърляй мамо не мамо обичам те мамо ОБИЧАМ ТЕ - тези думе ОБИЧАМ ТЕ пронизаха сърцето на злата кралица и тя си спомни всичко тези думи накараха едно заключено от проклятие сърце да се отключи и да изпита отново чувството обич това прекрасно и не заменимо чувство
- Спрете оставете дащеря ми - каза тя и стражите пуснаха - И АЗ ТЕ ОБИЧАМ МИЛА - когато каза това аз се хвърлях в прегрътките и и започнах да я целувам и прегръщам целия град отново засия заедно с сърцето на кралицата се бяха заключили и сърцата на хората но и те се отключиха сега и се върнаха към прекрасния град
- Мамо мамо обичам те мамо
- Мила не мога да повярвам че си ти обичам те мила о колко си хубава изглеждаш прекрасно мила кой се грижи досега за теб - попита мама
- Едни прекрасни хора мамо - казах аз и не спирах да я прегръщам кларк се разплака
След още доста време на разговори аз и казах
- Мамо сега трява да се върна и да се сбогувам с баща си може да го направя мамо
- О мила не е нужно с развалянето на проклятието пътят между двата сята е отклячен те могат да те виждат когато пожелаят
След това аз отидох разказах всичко на баба и на татко баб ами повярва и се зарадва за това но татко не повярвма тогава аза го заведох и той ни повярва . И тук е краят на моята история не се разделих с никого и заживях интересен живот в ДЖИНТФОЛС