♣♣Джинтфолс♣♣

КРАЯ

- Татко знаеш ли кои са родителите ми - попитах аз защото исках да разера докаде е запознат с историята той

- Не мила ние просто те намерихме тук и решихме че си специална гадателка ни каза е ако устанем тук няма да сме дълго твои родители затова се преместихме точно затова ми беше толкова трудно да с върна тук но нямах друг избор ти как разбра мила - попита той

- Еми баба ми каза - казах аз като си мислех че той не трябва да разбира истината защото нямаше да ми повярва

- Мхм добре тогава . Ема знам колко е трудно това за теб в тазивъзраст но ако искаш ще се опитам да намеря истинските ти родители - каза татко . Беше много мило от негова страна да предложи това

- Не не татко няма нужда няма нужда поне за сега - казах аз толкова исках да му кажа истината но просто не можех - сега искам да устана сама не ме викай за вечеря не съм гладна

След тези думи аз изтичах по стълбите като едва здържах сълзите си . Аз не бях от момичета които плачат и не исках да го правя и сега но просто това да разбереш че хората които си обичал толкова години същност са те лъгали през цялото време . Качих се в стаята си проснах се на леглото и тихичко започнах да плача . Какво да правя сега не мога да повярвам че това се случва на мен . Струваше ми се че това е най ужасния сън от който нямам търпение да се събудя но не беше истина . До преди седмица водех нормален динейджарски живот с рокли и гримове и сладки приказки за момчета с приятелките а сега вампири вещици и вълшебни сили . АХ МАМО ЩЕ МИ СЕ ДА БЕШЕ ТУК ПОНЕ ЕДНА ОТ ДВЕТЕ ЕДНАТА КОЯТО СЪМ ОБИЧАЛА ГОДИНИ НА РЕД ВЕЧЕ Я НЯМА ПЪК И НЕ ИСТИСКА А ТАЗИ КОЯТО Е ИСТИСКА НЕ МЕ ОБИЧА ДОРИ НЕ МЕ ПОМНИ И ВСИЧКО ТОВА ЗАРАДИ ЕДНО ТЪПО ПРОКЛЯТИЕ ДА - помислих си аз -ДА ОСТАВЯ ТАТКО И ДА ОТИДА В ТЪМНАТА СТРАНА ИЛИ ДА ОСТАВЯ МАЙКА СИ И ДА ОСТАНА ПРИ ХОРАТА КОИТО СА СЕ ГРИЖИЛИ ЗА МЕН ПЪК И ЗА ДА СТИГНА ДО ТОЗИ ВЪПРОС ПЪРВО ТРЯБВА ДА СПЕЧЕЛЯ ЛЮБОВТА НА МАМА КОЕТО МНОГО КАЗВАТ ЧЕ Е НЕВЪЗМОЖНО . Ъ какво да правя - казах аз и се свих на калбо тогава татко отвори лекичко вратичката и чу как тихо плача стисна учи и се опита да не заплаче и на него му беше трудно защото виждаше как се мъча но той не знаеше всичко и всъщност нямаше никого на когото да го споделя

Така прекарах цялата нощ докато на сутринта не се събудих и не реших че е време да се стегна и да взема решени но първо да се срещна с мама пък квото ще да става . Изчаках татко да излизе както обикновено и когато излез влязох в гората и се запътих направо към града без дори да търся Кларк тогава някой викаше подирами