Университет за сънища

Онзи дъждовен ден

1983- Септември
Орландо тичаше, бе затънал до гуша, заради създадените от него проблеми с момчетата от университета.
Той бягаше навътре в гората с надеждата, че те ще се откажат от гонката и ще се приберат в къщи, но не бе познал.
Зад него се чуваха гласовете им:
- Ей Нещастник, няма да ти се размине!
- Гледай с кого се занимаваш ей!
А останалите приказки бяха заглушени от есенния вятър.
Изглеждаха към пет-шест души,
Ори тихо се кикотеше, докато се катереше по едно старо и изсъхнало дърво, в опит да се скрие, но за негово нещастие бе съборил няколко клона, от които един падна на главата на едно от ядосаните момчета.
Ори си казваше:
- Мамка му, трябваше да помисля повече къде да играя футбол
преди да ударя онази кола.
В този момент се чува:
- Слизай от там келеш малък, ще ми плащаш бронята!
- Съжалявам че ще те разочаровам другарю но нямам никакви пари!
Възкликна Ори
Момчето с което говореше се намуси и изхъмка с уста недоволно скръствайки ръцете си.
През това време едно от момчетата хвана камък и започваше да го замеря, а другите започнаха да му подражават.
- Като нямаш пари ще ядеш бой!
Каза един от тях докато го замеряше.
Един от хвърлените камъни бе ударил крака му.
- Ау, Това беше кракът ми!
Казваше Орландо на дървото.
В този момент клона на който седеше започна да се чупи. Ори се паникьосваше, и в опита си да слезе от дървото се подхлъзна и се строполя долу в калта.
След това агресивно го сритваха и настъпваха, а Ори се бе свил на кълбо.
Мина известно време и групата момчета си тръгнаха ръсейки всякакви обиди по негово име. Носът му кървеше, по цялото тяло имаше синини, целият бе в кал и едва се движеше от болка...
Ори лежеше и гледаше небето как дъждовните облаци се събираха на купчина и създаваха различни форми,
След три-четири минути той въздъхна и се изправи бавно.
Изглеждаше омърлушено, докато си избърсваше кръвта от носа той се замисли:
- Е, на път към у нас ще трябва да се изкъпя, баща ми ако ме види така ще ме очисти...
Започваше да вали,
Ори бе протегнал ръце докато усещаше хладните капки вода по дланите си и отново отчаяно въздиша, а след това реши да отиде към близките докове извън гората. Именно за да се окъпе и да махне мръсотията от дрехите си преди да се е стъмнило.
След като стигна доковете му замириса на море...
Ори обожаваше тази миризма,
Много обичаше това място, то бе толкова спокойно и тихо, далеч от проблеми и негативни мисли.
Само приливите и отливите нарушаваха тази тишина.
Точно след като си изпра дрехите на ръка, той погледна отражението си във водата, освен светло кафявата си коса и зелените му очи забелязваше че цялото му око било насинено.
- Проклятие, сега какво ще обяснявам.
Помисли помисли и допълни:
- Нека да не мисля за това сега.
Той седеше вир вода на мокрите дъски гледайки корабите и залеза пред него.
- Поне едно нещо да си заслужава този ден, каква прекрасна гледка само.
Казваше си той докато гледаше напред през дъжда.
След известно време, започнаха да се чуват стъпки по локвите някъде зад него и в момента който се обърна.
Той видя момиче, облечено с бял дъждобран на червени цветя което носеше голям черен чадър.
Изглеждаше нисичко около метър шийсед и три високо и носеше от онези дълги водоустойчиви ботуши, виждаха се кичури от червената ѝ начупена коса и лицето и блестеше.
- Алис?
- Какво не ти е наред, ще настинеш на този дъжд а утре сме на училище, ваканцията свършва!
Тя тичаше към него за да му даде чадъра си, а в този момент Ори наведе глава и каза:
- Благодаря ти.
- Няма за какво, нека да вървим към у вас..
След няколко секунди тя продължи
- Чакай, какво е това?
Казваше докато му повдигаше главата и гледаше как окото му е насинено.
Ори каза:
- Е знаеш как са нещата при момчетата, един път се бием а друг път се събираме на бира и говорим за жени...
- Вие сте една чиста мистерия.
Казваше Алис нацупвайки се хващайки го за ръка за да се изправи.
Алис и Орландо се познаваха от доста време понеже все са биле заедно, те учеха в едно училище, в една детска градина, и дори живееха на една улица. Къщите им бяха една до друга,
тя виждаше нещо различно в Орландо докато всички други го съдеха по външния му вид и повърхностното му държание.
След малко ходене до главната им улица вече се стъмни а Орландо и Алис трябваше да се сбогуват и да се прибират по къщите си.
- Късмет с баща ти.
Каза тя
- Благодаря!
Възкликна той докато изпращаше Алис.
Отваряйки вратата Ори влизаше навътре и виждаше баща си на дивана гледайки телевизия, по това време доста трудно се намираха телевизори, той хвърляше поглед към детето сякаш не гледаше собственото си дете, а виждаше някакво животно което е с окаляни крака и стъпва по чисто новия му килим.
Ори наистина си бе изпрал дрехите, но нямаше как да не навлезе в някоя кална локва по път към у тях.
Изражението му бе толкова отчаяно, то крещеше:
"Защо въобще си се родил"
Детето гледаше баща си безизразно в очакване на думите му.
Ори седеше около минута на килимчето с леко прехапани устни,
Тогава бащата му каза:
- И какво чакаш, изчезвай да се преоблечеш, вземи се изкъпи, След това слез и ще говорим!
Баща му харесваше повече по-големия брат на Орландо и винаги го хвалеше
Той винаги казваше "защо не си като брат си" "как може да си такъв лигльо" и още подобни изрази.
Баща им често пиеше, от както майка им изчезна безследно, от които тези пиянски дни или нощи голяма част удряше децата, заключваше Орландо в гардероба за наказание, или ги караше да вършат всичката къщна работа късно нощем, но те никога не му казваха нищо.
Дали от съжаление или омраза, не споделяха макар че по-големият му брат не бе в къщи голяма част от времето защото бе в елитен университет.
След като Орландо се изкъпа,
той нямаше избор освен да тръгне надолу по мрачния, не добре осветен коридор за да говори с баща си.
Ори мразеше този коридор, като беше малък винаги му се привиждаха разни неща в тъмнината но с времето като порастваше спираше да обръщаше внимание на такива неща.
След като слизаше долу в тъмната стая осветена единствено от телевизора и малката лампа която бе от ляво на дивана Ори гледаше баща си, той изглеждаше същия както обикновено.
Бяла коса, слаб и висок, и все така нацупен гледайки отчаяно телевизор с ракията до крака си.
- Сега седни, обясни ми защо окото ти е синьо и целия беше в кал
Орландо така и направи...
Обясни му че се възползваше от хладното време и риташе топка, но по случайност уцелил бронята на една от скъпите и излъскани коли на богатите момчетата от университета и го подгонили,
След дълга гонка през дворове и храсталаци го хванали и набили.
Бащата гледаше шокиран в детето си, на ум си казваше:
- Това дете ще ме побърка, господи къде ми е ракията, няма смисъл.
Въздишайки тежко той продължи на глас:
- Е добре, пак да направиш така,
Отивай си в стаята и гледай да намериш нещо за окото ти, ще е хубаво да се видиш с брат ти преди да замине, все пак идва тук само за лятната ваканция.
Завърши той вземайки шишето с ракия наливайки в поредната чашата докато гледаше някакво криминале.
Орландо се притесняваше за този човек толкова алкохол щеше да е много зле за неговия черен дроб, но нямаше какво да се направи.
Явно си мислеше че алкохола оправя всичко, но това чувство за тъга не отминаваше, е отминаваше но само докато бе пиян, а после съжаляваше отново, и отново.
Орландо минаваше покрай стаята на брат си, тогава почука и отвори.
- Здравей, Ихар
Каза на брат си
Стаята на брат му изглеждаше подредена, стените бели, а тук-там имаше някой плакат, имаше доста книги и имаше саламандър за домашен любимец, брат му лежеше на леглото си със слушалки в ушите четейки книгата "смисъла на живота" на "Ед Харънс", любимия му писател.
Той харесваше философията и психологията.
Имаше същата коса като баща си, но по-дълга.
В този момент той се обърна и казваше:
- Оу, ти си бил тук, Здравей.
- Как си?
Попита малкия брат
- Аз съм си добре, а ти ? Мисля че чух да говориш с баща ни.
загледа се малко сваляйки книгата от лицето си и продължи разтревожено:
- И какво ти е на окото
- Знаеш ли ще си лягам, и без това се чувствам уморен, ще ти разправям някой път, лека нощ.
Казваше Орландо затваряйки вратата и след това се запъти към стаята си.
Той си легна на леглото и задряма спокойно, но не след дълго се събуди, трудно му беше да заспи.
Светна нощната лампа, стана и отиде до прозореца, след това седна на един стол и гледаше навън.
С брат му живееха на втория етаж на къщата и имаха уникална гледка към луната и звездите, Ори обичаше да гледа към луната.
Самата гледка го караше да се чувства по-добре.
Но в този момент някой връхлети върху него, точно през прозореца
- Ау, какво по?...
Повиши тон Ори, докато се осъзнае какво се случва
Ръката на похитителя затваря устата му и казва:
- Шшшт по-тихо.
- Алис, какво правиш тук в три през нощта ?
- Да аз съм.
Каза тя ставайки от него
-Виж не можех да заспя и като видях че нощната ти лампа свети реших да дойда да те видя как си, не исках да връхлетявам така ама седеше на прозореца.
- Няма проблем... Как успя да влезеш тук между другото.
- Ами със стълба
Казва тя усмихвайки се леко
и продължи:
- Какво стана с баща ти?
- Нищо, не мина толкова зле.
Явно беше прекалено уморен за да е истина.
- Поне всичко е наред, виж донесох ти лед за окото.
-Благодаря ти.
Казваше Ори докато слагаше ледът на окото си.
И така след час-два бъбрене докато играха шах отминаха, прекараха си добре говореха си за много неща, бъдещи планове, училище, познати, както и си припомняха моменти от миналото и се връщаха в старите времена.
Докато не дойде време Алис да си тръгва, понеже на родителите и нямаше да им хареса че я няма, и някъде в този момент се чу нещо навън
- Чу ли това?
Попита Алис и продължи
- Звучеше сякаш нещо удря по кофите за боклук.
- Най-вероятно някакво животно, залагам на котка.
Каза Ори
Алис стана и отиде до прозореца, загледа се и видя две жълти очи точно до кофата за боклук.
- Ей Ори, ела.
- Какво сега...
- Ела бе!
Ори стана и се приближи до прозореца. Те зяпаха създанието и не можеха да разберат какво животно е
Накрая Ори извика:
- Ей!
То ги погледна със жълтите му светещи в мрака очи поклати си главата на една страна и изчезна в тъмнината зад кофите.
Алис гледаше изненадано
- Спокойно сигурно се е скрил
Каза Ори
- Аха, сигурно.
- Няма да се прибереш у вас нали?
- Мислиш ли?
- Офф хубаво, ако искаш остани за тази вечер.
Възкликна той
Алис се зарадва но все пак попита:
- Нали не се натрапвам?
- Не, не, спокойно.
- А дано, а аз къде ще спя като се замисля.
Ори се огледа, въздъхна и отчаяно каза
- Тази нощ ще спя на земята, от мен да мине
-Сигурен?
Попита Алис
- Да сигурен съм, просто да заспиваме вече че стана късно.
Те затвориха прозореца а след това угасиха лампите и най-сетне си легнаха.
След броени часове Ори се събуди а Алис я нямаше огледа се наоколо и чу писък отвън.
Тогава той стана и изтича до прозореца, в този момент видя съществото да се подава от кофите и я хващаше с ноктите си, а тя крещеше за помощ, видимо кървеше и се измъчваше.
Той извика
- Алис!
Протягаше ръка към нея, тогава Ори се подхлъзна и падна от прозореца на втория етаж, и секунда преди лицето му да се допре в земята, той отвори очи.
Ори бе застанал в седнало положение.
- Било е само сън?
Каза той
- Добре ли си?
Каза Алис и продължи
- Почна да викаш "Алис" и да си движиш ръцете безцелно.
- Явно е било кошмар.
- Ей какво става тук!
Чува се гласа на брат му и отваря вратата рязко.
- Какво викаш в шест часа сутрин...
Ихар спира да говори, гледаше Алис и Ори как са един до друг.
- Ясно, ще трябва да ти обясня някой неща по-късно като приятелката ти си тръгне.
В следващия момент затваря вратата мърморейки нещо.
- Не, не е това което си мислиш!
Каза Ори но изглежда че не го чу.
А Алис го цапардоса през главата.
- Много си смотан...
Каза тя а Ори легна отново на земята,
- Хайде че сме на училище след малко.
Продължи Алис приготвяйки учебниците.

* * *
Здравейте!
Надявам се да ви е харесала идеята ми за история.
И ако е така ще се радвам да оставите коментар какво ви е харесало, какво не и коя ви е любимата част.
Също може да гласувате за нея като натиснете звездичката долу.
Ще работя по следващите части на книгата и ще качвам докато имам идея за историята.
Ще се видим следващия път :)