Привет, четящи! 📚 Книгата, за която ще си говорим днес, е отново свързана с войната.
Жослен и Антоан се запознават в книжарница, където красивата им любов започва сред книгите. Скоро след като се женят, Антоан е изпратен на фронта, а Жослен остава в Сен Мало, за да защити любимата си библиотека. След поражението на Франция градът е превърнат в силна крепост, нацистите правят списъци със забранени книги, а други по-ценни творби и безброй културни съкровища са под заплаха от кражба. Въпреки крехкото си здраве, Жослен успява да укрие част от книгите и търси начини да сътрудничи на Съпротивата с риск за живота си. Едновременно с това иска да помогне на съпруга си, изпратен в концлагер, а един доброжелателен нацист е може би нейният единствен шанс.
Това е втората книга на този автор, която чета. Първата ("Приспивна песен в Аушвиц") я затворих със сълзи в очите, толкова ме беше докоснала и затова с голямо въодушевление си взех и тази книга. Не ме разочарова по никакъв начин. Жослен през цялото време не спря да се бори за своите книги, нито за момент не остави библиотеката, въпреки че живота й беше в опасност. Загубила хора и спомени по време на войната, тя продължи своето дело, имайки чувство за дълг към града си. Сен Мало, който е неин дом, е обречен, бомбите падат една след друга, сградите рухват, хора умират, а тя стои при книгите. Защото думите са магия, защото тя вярва в тяхната сила и знае колко са могъщи.
В началото Жослен и Антоан са като всяка друга двойка. Тъкмо оженили се, те нямат представа, че войната е започнала и ще помрачи щастието им завинаги. Жослен е изправена пред сериозен здравословен проблем и съпругът й се грижи за нея, но съвсем скоро получава повиквателна и тя е принудена да оцелява сама. Малко по малко войната започва да навлиза в живота на хората, усещаше се едно очакване за най-лошото, което в крайна сметка се случи. Винаги съм казвала и ще продължавам да казвам, че войната е най-ужасното нещо, което може да се случи и дори не искам да си представям какво са преживели и изпитали тези хора по онова време.
Жослен е обикновена млада жена, библиотекарка, таяща огромна любов към книгите. Тя се надява, че живота няма да промени обичайния си ход, продължава да ходи на работа и да общува с приятелите и познатите си. Ужасите, които се случват, напълно я изненадват, тъй като не е очаквала света да се окаже толкова жесток. Нацистите идват в града им, влизат и се настаняват в домовете им, ядат храната им, ограбват животите им, започват да взимат всеки с различен произход със себе си и тези хора никога повече не се завръщат. Гражданите се крият от страх, не смеят да излязат навън, а войната става още по-унищожителна. Жослен постепенно губи всеки човек, когото е обичала - любимият й е изпратен на фронта и никой не знае дали ще се върне; приятелят й Денис е отведен в лагер; колежката й от библиотеката също изчезва, а един немски офицер не спира да я преследва и тормози, заканвайки се да я убие, преди войната да свърши. Единствената й надежда е германец на име Херман, който е принуден да воюва и изобщо не иска нищо от това да се случва. Той я защитава и й помага, успява да открие съпруга й и продължава да я закриля дори след неговата смърт.
Книгата изключително много ми хареса. Нищо не беше блудкаво, мудно, излишно или скучно, изпитвах очакване за нещо, което ще ми разтърси душата и го получих. Един град, който е сринат със земята, цяло едно поколение, погребано под руините, толкова много жертви, домове, спомени, всичко, скрито под падналите бомби. И Жослен, която знае, че не може да промени света, но се опитва да запази поне една мъничка част от него. Лично в мен се обадиха много емоции и определено ще остане в съзнанието ми доста време.
"Старостта не е течението на годините, а унищожението на всичко, което обичаме."
"На нас, хората, винаги ни е трудно да приемем несполуките, сякаш се случват само на непознатите и нас никога не могат да ни достигнат."
"Жал ми е за младежта, защото все възрастните предизвикваме войните, но младите са тези, които умират в тях."
"Трябва да се пазите, здравето е единственото съкровище, което не можем да си позволим да пропилеем."
"Когато изгубим близък човек, тръгнал на път, по някакъв начин оставаме с чувството, че всеки момент ще се завърне у дома."
"- Ако имахме няколко живота, щях да те обичам до края..."
"Войната винаги е между млади хора, почти деца, които нито се познават, нито се мразят, но заради заповедите на едни старци, които се познават и мразят, трябва да убиват или да умират."
"Понякога най-тежкото наказание на света е да оцеляваш, докато светът, който познаваш, изчезва."
∽∽∽∽∽∽
🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
