Сигурно и преди съм казвала, че книгите, включващи вълци или кучета в заглавието или корицата си, ме привличат. Наистина ми е интересно с какво авторът ще свърже вълка и как ще го представи. В случая имаме сборник с разкази на Джек Лондон, непознат за мен автор, като в тях е пресъздадена силата на човешкия дух. Свободни и силни мъже, които се борят да надмогнат непреодолими препятствия на прага на силите си срещу природата.
В книгата има осем разказа, всеки различен сам по себе си. Общото между тях е, че при всички първостепенните добродетели са честността, храбростта, саможертвата, приятелството и верността, само че никой не е по-силен от природата.
Понеже не съм свикнала да чета разкази, всичко ми се разви прекалено бързо и първоначално бях малко скептична. Може би дори не разбрах някои от идеите в книгата, но имаше моменти, които ме докоснаха. Особено последния разказ. По-късно разбрах колко е трудно да събереш всички емоции, които искаш, в едва десетина страници. И през тези десетина страници читателят трябва да се запознае с героите, да проникне в тях и да ги усети, за което понякога не достига цяла книга, камо ли десет страници.
Някои от героите ги усетих, други не, някъде ми беше интересно, някъде не, но разказите изобщо не бяха лоши. Всеки се бореше с някакви природни стихии, показваше истинското си лице, изпитваше волята си. Вълка присътваше в само два от разказите, което малко ме разочарова, но като цяло се радвам, че прочетох нещо, напълно далечно от мен.
Не смятам да споделям какво точно се случва във всеки от разказите, защото просто няма смисъл и ще дам спойлери за всичко. Но определено има нещо специално във всеки един от тях, просто ми трябваше малко повече време да го видя.
Препоръчвам за любителите на разкази. 💚
∽∽∽∽∽∽
🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
