''Мамник''
Васил Попов
Привет, книжни хора! 🖤 Книгата, която ще обсъдим днес, е ''Мамник"!
Доста се изписа за тази книга и доста нашумя преди време. Обикновено не съм човек, който чете това, което всички останали четат, но този път е изключение. Беше ми толкова интересно за какво се говори в този ''Мамник'', че просто не издържах на изкушението да не си го купя. И не сгреших!
Забелязала съм, че по принцип избягвам книги, които са като тухли и са по-големи по обем, просто защото си мисля, че в един определен момент ще ми дотегне да я чета. Само че изобщо не се оказа така и съм толкова щастлива, че дадох шанс на тази книга! Рядко хващам и книги от български автори, но май ще променя това, тъй като останах с много добри впечатления.
В книгата се развиват няколко сюжетни линии, което я прави още по-интересна. В трънското село Вракола се случват необикновени неща – няколко човека са убити по невиждан начин, други се събуждат с особени следи по тялото. Сякаш над селото е надвиснало нечовешко зло.
Настаненият в старчески дом Емил, заедно с граничния полицай Божана Горнева, започва да разследва странните случаи и се натъква на потулени от миналото загадки и на оживяло от българския фолклор чудовище. В битката със злото ще им помага и един възкръснал мъртвец, който има несвършена работа на този свят.
Всичко започва с Делян, синът на Емил, който е тръгнал към селото, за да прибере баща си от старческия дом там, преди да затворят всички пътища заради коронавируса. Божана Горнева, заедно с колегата си Митко, са на смяна същата вечер и не допускат Делян да премине. Докато те се карат, от гората се усеща някакво присъствие, непознато и за тримата. Кучетата на полицаите започват да лаят ожесточено, надушили прииждащото зло. Кучето на Митко се отскубва и тръгва към гората, но само след няколко мига тялото му е захвърлено в краката на Делян, разкъсано и окървавено. Така започва цялата мистерия около съществото в гората, способно на такава жестокост.
След няколкото смъртни случая, включително и този на Анита, грижеща се за хората от старческия дом, Божана не е убедена, че това е дело на човек. Тръгвайки по следите, тя открива все по-странни неща. А най-странното е, когато с Митко намират разровен гроб, който не би трябвало да е празен. Заедно с група бежанци, които Божана хваща, е и Лазар – непознат, не помнещ нищо от живота си, освен името си. Божана решава да му помогне, привлечена по неизвестна причина от младия мъж и го взима със себе си, опасявайки се, че главният разследващ Камен ще го прибере в ареста. Лазар е объркан също колкото Божана и не може да й каже нищо за себе си, не защото не иска, а защото не помни.
