Аз, безсрамницата

5

Висок, тъмнокос и секси

Плътният му глас влиза в главата ми, както пенисът му ще влезе в мен веднага след края на лекцията. Не разбирам нито една дума от онова, което казва, просто защото съм запленена от всичко в него. Чувам думите, но не мога да водя записки, защото няма да виждам как устните му се движат и да си представям как ще се движат и по тялото ми по-късно.

Лекцията свършва, но не мога да се изправя, защото съм ужасно подмокрена, а краката ми са желе.

Той ме гледа. Естествено е забелязал, че стоя и го зяпам, както и през цялото време. Опитвам се да вкарам малко разум в главата ми и кръв в краката за да успея да се изправя.

Някакси го правя, но той ме спира на вратата.

-Добре ли си? - пита ме, а аз само кимам. - Не изглеждаш добре. Няма да изпуснеш много, ако не дойдеш един ден на лекции.

Само ако знаеше, колко много ще изпусна ако не го гледам винаги, когато имам възможност.

-Не мога... - оглеждам се в залата. Сами сме, но въпреки това не мога да му го кажа. - Трябва...

-Ела и седни! - той ме хваща за ръката над лакътя и кожата ми изгаря на това място, въпреки че съм облечена с дълъг ръкав. Почти с две глави е по-висок от мен и ме повежда към катедрата и стола до нея. Поставя ме да седна, кляка пред мен и докосва брадичката ми за да го погледна. Правя го и съжалявам. Големите му тъмнокафяви очи се взират в моите. - Сподели! Винаги можеш...

-Не мога! - прекъсвам го. - Не знам какво ми е. - лъжа го, разбира се че знам.

-Опитай!

-Краката ми са подкосени, а сърцето ми не ме слуша.

-Да те закарам до болницата? Нямам повече лекции.

-Не е нужно. Просто ще се прибера и ще полегна.

-Ако мога да помогна с нещо...

Само ако знаеше. Може да ми помогне, но не би. А все пак послушах още малко прекрасния му глас. Само за мен в тези ценни минути.

-Можете... - не мога да повярвам на глупостта ми.

-Само кажи!

-Не мога...

-Защо?

-Защото ще навлека проблеми и за двама ни.

Той се усмихва и ме довършва. Аз го целувам. Той е изненадан. Аз се наслаждавам на краткото докосване на устните ни.

Изправям се и го оставям сам в залата, изненадан и може би напълно разочарован.

Той дори не знае името ми.

***

На следващия ден отново имам лекции при него. Там съм, молейки се онова, което направих да е плод на моето въображение и да не се е случило. Отново стоя захласната, заслушана в прекрасния му глас. Знам, че се е случило. Той не отделя поглед от мен. Знам, че съм червена.

Когато приключват лекциите се опитвам да се измъкна възможно най-бързо, но чувам името ми изречено с дълбокия му секси глас.

Обръщам се бавно и му се усмихвам. Приближавам се съм него. Той е с очила, които го правят още по-секси.

Преди да проговори отново изчаква всички да излязат. Когато и последният студент излиза от стаята, той ме придърпва към себе си.

-Не казвай нищо! - устните му докосват моите и прошепват. - Дай си телефона!

Treasure girl 🦋