Аз, безсрамницата

6

Страх ме е. Нямам си и на представа какво ме очаква. Просто знам, че трябва да отида и да седна в колата му.

Страх ме е. Но го правя. Приближавам колата му. Бял голям джип с надпис Нисан.
Пиша на приятелката ми:

Влизам вътре. Стискай ми палци. После ще пиша.

А тя ми отговаря:

Добре! Пази се!

Не го познавам просто съм си писала няколко пъти с него.

Пиша му съобщение:

зад колата съм

Влизай! -

отговаря той бързо.

Правя няколко крачки и влизам, сядам на седалка до него. Срама и страха стават още по-големи.

-Здравей. -казвам тихо.

-Здравей. -усмихва ми се. -Защо те е толкова срам? -пита ме, а аз нямам отговор на въпроса му. Скривам лицето си в шепи. - Спокойно не се притеснявай.-чувам мъжкия му глас. Толкова дълбок и красив. Изтръпвам. Той носи очила и е подстриган. Обръснал се е, което е рядкост от снимките, които съм виждала в профила му и е със зелен съуичър, панталоните са му обикновени и черни. Харесва ми. По-красив е от снимките. Опитвам се да преглътна срама и неудобството му и започвам да го разпитвам за любимите му неща, за семейството му, той се засмива. Предполагам, че си мисли, че съм твърде любопитна, а аз искам той да действа. И го прави.

Целува ме. Може би просто се опитва да ме накара да млъкна, но устните му са сладки и ми отмъщава. Ръцете му ме докосват навсякъде. Харесва ми, но когато се насочват и влизат под полата ми се отдръпвам. Той ме поглежда за миг и се усмихва.

-Няма да ти направя нещо, което не искаш.

-Искам... - изричам твърде бързо и го целувам, но този път той се отдръпва. - Девствена съм...

Той се засмива. Обляга се на седалката и се смее.

-Съжалявам! Може би е по-добре да си ходя.

-Никъде няма да ходиш! - тонът му е заповеднически и бързо се пресяга през мен и затваря, току що отворената от мен врата. Слага ми колана и неговия. Пали колата, а мен ме хваща още по-голям страх.

-Къде ще ходим? - питам го тихо.

-Някъде където ще сме далеч от любопитни погледи. - отговорът му не ме задоволява, но съм вцепенена от страх. Вадя телефона ми, а той само ме поглежда и се усмихва, когато го крия от него. Пиша на приятелката ми: