Аз, безсрамницата

8

Случвало ли ви се е да желаете човек, който знаете, че няма как да имате? Няма как да бъдете с него, колкото и да го искате, колкото и да искате да го усещате и да е близо до вас.

Така е с тези двамата, които стоят пред мен в момента. Те са на сцената, аз съм в публиката... 
Толкова са прекрасни...
Уникалните им гласове изпълват залата, а телата им се движат в такт с музиката, след дългите и уморителни часове на тренировки.
А когато ги гледам заедно просто ме подлудяват...
Честно.
Много обичам да ги гледам заедно.

На първия ред съм и те са толкова близо. Виждам ги колко са близки, докосват се, застават с гръб един към друг, а другите момчета от групата им ги поливат с вода. Водата ме опръсква, а тълпата полудява, и аз полудявам.

Секси са...

Когато концертът свърша, а аз съм принудена да изляза. А толкова много желая да отида в бекстейджа и да им се хвърля на вратовете, да ги докосвам, да ги целувам и да са мои. Да си ги прибера в къщи. Да се грижа за тях, ще ги храня, ще ги разхождам и ще ги пускам на работа, защото този талант не бива да се затваря, а да се гледа и слуша.

Но ще държа всеки път да се връщат при мен.

За мое нещастие, отново съм сама в стаята ми, но споменът за концерта и пръските вода, от тях винаги ще бъдат запечатани в съзнанието ми. Прекрасните ми момчета ще са винаги с мен.

Treasure girls 🐞 & 🦋