Untitled Part 4

125 10 2
                                    

Направихме палачинките и се наядохме. Решихме да се поразходим.

Аз отидох да се преоблека тъй като бях облякла неговата тениска.

Качих се в стаята си и започнах да търся. Сигурна съм, че ако някой влезе и види какъв бъркоч е ще получи инфаркт.

- Готова ли си ? - чух някой да вика.

- Нее. - отвърнах викайки.

Е, най-накрая намерих. Облякох черен кожен клин, бяла тениска и завързах на кръста ми червена риза.

Тръгнах към вратата, но веднага се върнах. Не трябва да забравям очилата си. Слязох долу и тръгнахме.

Разхождахме се по плажа, в парка, къде ли не ходихме. Ядохме сладоледи. Беше прекрасно, докато телефона на Кристофър не звънна и му се наложи да отиде по някаква " спешна работа ".

Прибрах се сама. Гледах филм, рових в Twitter. Нищо интересно. Реших да звънна на Каси.

- Ало. - казах.

- Рейй, здравей, да не се е случило нещо ? - попита притеснено.

- Нее, просто ми е скучно и реших да ти звънна. Е, искаш ли да излезем някъде ? - попитах.

- Добре, тази вечер има парти идваш с мен ! И не приемам " не"!

- Добре, добре. В колко и къде ?

- Аз ще дойда да те взема. В 20:00 да си готова! - каза и затвори.

Такаа, сега трябва да се приготвя. Сега е 16:10 имам достатъчно време. Даже предостатъчно.

Избрах бяла тениска с бели цветенца по нея, розова пола която стигаше до средата на бедрата ми, дънково яке, бели кецове и черна чанта. Сложих малко спирала и гланц.

Вече беше 19:53 затова излязох пред къщи и зачаках. Не мина много време и Каси дойде. Качих се в колата и тя ми се скара, че не съм си сложила хубав грим. Както и да е, мразя прекаленото много грим.

Ето, че пристигнахме. Къщата беше огромна. Влязохме и веднага изгубих Каси от поглед. Тръгнах към масата с напитките, но по пътя се блъснах в едно момиче. Беше с руса коса и кафяви очи, цял тон грим, и оскъдни дрехи. Една дума " курва ".

- Гледай къде вървиш, уличнице. - изписка курвето.

- Как ме нарече ? - попитах невярващо.

- Чу ме, уличнице. - отговори надменно.

- Виж ти кой го казва. Мери си думите. Не съм някоя от подметките ти.

- Точно такава си. - отвърна. Устата ѝ знае повече от колкото си мислех.

- Не ме бъркай със себе си скъпа. Ползват те само за една вечер и си до там. Така, че като гледам си точно подметка. А сега ме извини, имам работа. - казах и се обърнах. Подсмихна се самодоволно, взе една чаша и се опита да я излее върху мен, но аз реагирах бързо.

- Оп, не успя. Следващия път бъди по-внимателна. Явно не забеляза, че пред мен има стъкло. - казах.

Тръгнах да търся Каси. Стоях, мотах се, търсех я къде ли не и нищо. Реших да изляза малко на вън. Седнах на един стол и се загледах в небето. Сега видях, че къщата има заден двор. Имаше и беседка.

Огледах се и видях два силуета. Доближих се и видях ...






Story Of My LifeWo Geschichten leben. Entdecke jetzt