Видях Кристофър и курвата с която се сблъсках. Не можех да повярвам на очите си. Как въобще си помислих, че може да се промени. Докато ги гледах той забеляза присъствието ми.
- Рей, не е това което изглежда.
- А какво е ? - казах - Повече никога не ми се мяркай пред погледа. - изкрещях.
- Моля те, почакай. - тръгна след мен.
- Защо ли си помислих, че някога ще се промениш. Как можах да ти се доверя. - казах с отвръщение.
Сълзите потекоха от очите ми. Защо всичко лошо на мен ? Защо трябваше да ми се падне точно той ? Защо мама трябваше да умре?
- Защо? - изкрещях.
Седнах на една пейка и продължих да плача. Не мога да се справя с всичко това. Не мога. Точно в този момент имам чувството, че всичко около мен се срутва бавно и болезнено. Не знам какво да правя. Да оставя мъката да ме погуби или да продължа. Не мога да опиша с думи каква болка чувствам. Все едно сърцето ти се разделя на милиони малки частици, една по една, по най-мъчителния начин. Но не, аз няма да стана като другите момичета. Няма да пропуша, няма да пия, няма да се дрогирвам и няма да ползвам хората около мен за боклуци. Или поне така си мислех ?
Станах от пейката и тръгнах към вкъщи. През цялото време гледах в краката си. Чух клаксон на кола. Вдигнах главата си и видях фарове. Всичко стана черно.
( Гледна точка на Кристофър)
Оставих я да си тръгне. Тя беше права. Не мога да се променя. Ще си остана все същия кучи син. Но за всичко си има причина. Не искам сега да ви тваря с простотиите ми. Стоях вкъщи на дивана и гледах телевизия. Попаднах на някакъв инцидент. Кола блъснала момиче. Я чакай. Това не е ли Рей ?
- Мамка му. - изпсувах. Тръгнах към болницата в която беше. Влязох с гръм и трясък.
- Извинете, можете ли да ми кажете в коя стая се намира Рейлин Грейс ? - попитах една жена.
- Тя е добре. - отговори - А вие какъв сте й ? - попита. Замълчах. Какво да кажа?
- Приятел. - казах.
- Какво й има ? - попитах притеснено.
- Има комоцио и счупена ръка. - отговори.
- Мога ли да я вида ? - казах.
- Сега не. Ще ви съобщим, когато може. - отвърна.
- Добре. - седнах на един диван и зачаках.
-----------------------------------
Хей хора. Нямам никакви идеи. Главата стана прекалено ... не знам как да се изразя. Може би драматична. Дайте някакви идеи. Историята ми се струва тъпа и все още се колебая дали да не я спра. :/ Изразете мнението си, независимо какво е. Всичко приемам. ;3
VOCÊ ESTÁ LENDO
Story Of My Life
RomanceЕдно момиче на име Рейлин е популярно и животът ѝ е прекрасен. Докато не умира майка ѝ. Тогава животът ѝ се превръща в същински ад. Но тогава се появява той. Той ще разбере, че тя е неговото момиче, а тя ще разбере, че той е нейното момче. Животът ѝ...
