Луната пророк

1

Тлееща луна изгряваше от необичайно място. Мечтата ѝ да дари идващата нощ с нещо непознато гореше.

От пепеляви облаци валеше сняг и по жълто-осветените улици зимна мъгла лъхтеше на сладки въглища. Миризмата достигна дванайстия етаж в апартамент на една млада панелка, където бе харесвана и считана за предвестник на зимата.

В кухнята бяха Нора и двете ѝ деца, големият ѝ син и малката ѝ дъщеря. Тя доизпиваше следобедното си кафе, докато без да бърза настъргваше моркови за салата с моркови и сол. Нора беше прекарала цНелият си следобед четейки, но не можа да се вглъби. Притесняваше я досадното ѝ задължение да поздрави всичките си роднини по случай празниците. Налагаше ѝ се да лъже защо не присъства на събирането на цялата фамилия, като че ли извършваше измяна. Нямаше и за какво да си говорят според нея. Според нея повечето им разговори се стичаха до това да се обясняват един с друг колко добре са привикнали към мизерията си.

Далечна камбанария отбеляза, че е осем часа. Нора седна на масата без да си сипе нещо. Да мисли последна за себе си беше и средство да не мисли за себе си. Тази мисъл мина през полезрението ѝ и тя се усмихна самодоволно, отпивайки от кафето си.

Биенето на камбаната утихна. В къщата открай време се вечеряше толкова рано само през зимата. Този неписан закон на семейството, както и други, връщаха Никола обратно в топлото му детство. Той режеше луканка, прегърбен на масата, с тъп нож на лющеща се дървена дъска. Чувстваше се не на място отново у дома си, за първи път от края на лятото. Специалността в университета му бе строителни материали, с която се справяше достатъчно, че да не му създава главоболия. Въпреки това неговият чувствителен младежки период не преминаваше леко. Когато времето изгуби рамките си след края на гимназиалния режим, красотата на света изчезна също.

Малката Нели от другата страна на масата пък сърбаше усърдно супата си в неведение и блаженство. Нея не я вълнуваха нещата от света извън кухнята. Тя се гордееше с накъсаните портокалови кори, които съхнеха на радиатора и чакаше чашата си топло мляко с мед преди сън. Неусетно се бе и загледала в издигащата се луна през запотените, но чисти прозорци. Нели се шашна от това колко бе голяма и алена.

- Вижте там! - посочи тя с пръстче.

Кухнята оживя под погледа на месечината. Намусената физиономия на брат ѝ изчезна, а майка ѝ живна къде къде по-силно от изстиналото си кафе.