Луната пророк

2

На масата рядко се завързваха толкова цветисти разговори. Всичко започна, когато Нора наля за себе си супа в гротескова малка купичка. Децата ѝ я погледнаха снизходително като родители. Това бе пародия на вечеря и твърде силно преиграване от нейна страна.

- Добре де, и какво от това? - ухили се тя в защита.

Не че нямаха храна. Повечето време особените прищявки биваха подминавани в името на едно по-свободно съществуване. В този дом се ценеше самоиронията и да не се задават излишни въпроси.

Малката Нели се смееше обидно дълго на майка си, неволен навик, който често водеше до мазало. Тя изпусна лъжицата си със супа и звукът стресна Никола, както го стряскаха мишките едно време. Къщата имаше проблем с най-дребните от тези гризачи, достатъчно малки да се шмугват под вратите. Това подлудяваше Никола, който тогава бе в начално училище и биваше наплашван в часовете по биология от болести. В главата му тяхната нечистоплътност бе повече от жива, дух, който щеше да обитава стаите завинаги. Той наплаши и сестра си, която щом разбра за заразите, отказа да спи. Нора бе отраснала на село и бе свикнала с подобно обкръжение, но в името на всеобщото спокойствие реши да вземе котка.

Уплахата на Никола на облекчи смеха на сестра му, към когото се присъедини и Нора.

- Това е една от причините защо се изнесох възможно най-рано! - каза той кисело.

Котката влезна в кухнята от любопитство. Тя се бе излъгала, че нещо интересно се е случило, но след като забеляза лъжицата на пода, скочи на перваза на прозореца. Окото на къщата се бе съсредоточило над нея. Черното ѝ дебело тяло се отличаваше от нощните снежни облаци.

- Котката също видя луната! - каза малката Нели.

- Защо е надебеляла още повече? - попита Никола.

- Нямам идея, давам ѝ все по-малко храна. - отговори майка му, на което Нели се усмихна тайно.

Вечерята приключи. Нора пиеше вода с ябълков оцет, нещо което ѝ бе зададено от детството ѝ. Мразеше я, ала не колкото преди. Вечер я пиеше на верандата, както и цялата ѝ рода, която всяка вечер преговаряше полезните ѝ свойства. Къщата и бе на края на селото и малката Нора виждаше само неотъпканата тъмнина на храсти и растения, откъдето се чуваха само щурци. Но старата Нора друго не познаваше и всяка нощ бе блудкава и кисела.

Никола доизпиваше виното си. Мъчно търсеше вкуса му, който губеше смисъл, както думите губеха своя след като се повторят. Разочарован, но без гняв, той стана първи от масата, изля остатъка от чашата в мивката, и пожела лека нощ.

Сестра му пиеше жадно. Топлото медно мляко пресъздаваше същия рай в нея като уютната кухня. Тя поглеждаше навън към изстиващата луна и неусетно позабравяше вкуса на млякото.

Желанието за сън дойде необичайно рано, имайки в предвид, като изключим сноването из стаите, че никой не бе вършил нищо изморително.

Никола легна на старото си легло под два дебели юргана. Стаята му бе без отопление и оглозгана от безусловното му изнасяне, което се бе случило преди четвърт година. Останали бяха само основните мебели и третостепенни вещи, твърде бедни на сантименталност. Той бързо се предаде пред съня, който нападна него първи, знаейки че е преуморен от мисли.

През това време майка му приготви леглото на малката Нели и я изпрати с кратка приказка за гъсеница, която я било страх да се затвори в пашкула си. Тя не следеше сюжета, колкото мекия ѝ пресипнал глас, и се престори, че се унася. Тази нощ тя заспа последна, понеже желаеше този ден да си отиде най-малко. Котката се бе свила на топло в краката ѝ. Малката Нели гледаше право в окото на сребърната луна.

Преди лягане Нора винаги прочиташе по нещо, докато очите ѝ не откажеха. Днес този навик, който ѝ го бяха изградили с цел да свиква да си ляга с чужди проблеми в главата, бе по-слаб от умората. Щом легна и се намести хубаво се сети, че бе забравила чашата от кафето неизмита, но не можа да стане, понеже заспа мигновено.