Луната пророк

4

Малката Нели и Никола се събудиха почти по едно и също време и двамата отидоха в кухнята без да си обръщат особено много внимание. Нели седна на масата в очакване на закуска, макар да бяха минали само два часа след полунощ. Никола си сипа вино и унесено го сърбаше до прозореца.

Майка им стана кратко след това и моментално тръгна към кухнята да разследва всичкото това мишкуване. Потресена от вида на двете си деца тя тръгна да търси одеяла, защото кухнята бе неприемливо изстинала. По нейно нареждане Никола сгря виното си на котлона, а на Нели стопли отново мляко с мед, за да заспи по-лесно. На свой ред Нора реши си направи кафе и го сипа в неизмитата си чаша.

Не им се говореше, не защото бяха сънени, а понеже особеното им щастие изискваше тишина и почивка. Сърбаха си напитките с меки усмивки, когато в кухнята влезе котката, объркана защо семейството ѝ е будно по това време.

И така будуваха до рано сутринта, когато решиха единодушно да се върнат по леглата си, изтощени и готови за истинска почивка.

Бледа луна се сливаше с изгрева. Слънчеви лъчи пробиваха през снежни гъсти облаци и бели пердета, но всички спяха непробудно. Навън бе от онези студени утрини, когато стъклата заскрежаваха и дърветата се чувствах по-живи от хората. Те вървха полузаспали, все още ухаещи на легло. Тогава дърветата бяха свежи, покрити със сняг и напълно будни.

Нора, Никола и Нели все още спяха, но без сънища. Почиваха като новородени, доволни от това, че просто са. У тях мистиката бе отново жива, а навън виелица се виеше безшумно.