Изкушен

Глава 1

Настоящето

По дяволите. Последното нещо, от което Макс имаше нужда, бе да виси пред някакъв скапан мотел, опитвайки се да види жената в стая номер тринадесет. Размърда рамене срещу дъжда, който барабанеше по коженото му яке. Да превключи от режим детегледачка отново към режим война с вероятност за прилагане на сила не успя да предизвика порива на вълнение, който бе очаквал. Но следваше заповедите.

Като ловец бе почти като руско ловджийско куче... и Дейдж имаше нужда точно от ловджийско куче за тази задача.

Завесата се плъзна настрани.

Макс стоеше в центъра на празния паркинг. Жената бе паркирала крадения си пикап зад ъгъла, тактическо действие, което одобряваше.

Бледо лице надникна през прозореца. Дори от това разстояние той можеше да види как очите й се разширяват.

Да. Той не се опитваше да се крие. Държеше ръцете си вдигнати с дланите напред. Празни и безобидни.

Завесата се затвори.

Е, струваше си да опита. Не искаше да я плаши, като разбие вратата. Обикновено, когато ловуваше, нещата приключваха с отрязване на нечия глава... слагайки край на едно зло. Но този път ловуваше, за да прибере човек. Финесът, който се изискваше за втората част от работата му, не бе нещо, което можеше да се открие в грамадното му тяло. Той погледна надолу към огромните си ботуши и тъмните дънки, просмукани с дъждовна вода. Нищо чудно, че жената бе покрила отново прозореца.

Сдържайки въздишката си, той тръгна по неравния паваж, покрит с дълбоки локви. Маневрирайки покай страничната част на сградата с лющеща се боя, той откри жертвата си.

Два дълги крака, свързани към сърцевидно задниче, стърчаха през прозореца, опитвайки се да се измъкнат навън. Той я изчака да тупне на земята и да се обърне, преди да каже.

— Моля те, не бягай. — Ботушите му бяха създадени да разбиват врати, а не за тичане.

Тя изписка и сложи ръка на гърдите си, облягайки се на износената стена.

Това бе най-ужасния ход за самозащита, който бе виждал.

— Няма да те нараня.

Очите й с цвят на тъмен шоколад се разшириха срещу него. Тъмни кръгове бележеха нежната й кожа върху деликатните черти. Бягането си бе казало своето. Пясъчноруса коса обрамчваше класическото й лице. Тя бе по-висока от Кара и Ема, новите половинки на приятелите му и единствените човешки жени, до които се бе приближавал от векове.