Изкушен

Глава 7

Сутрешният дъжд трополеше спокойно срещу прозореца, когато Макс прокара нежно длан по ръката на Сара. Жената спеше толкова дълбоко.

Беше прекалено груб с нея. Вероятно би трябвало да се чувства виновен, а не дълбоко удовлетворен. Неговата половинка. За него нямаше вече никакво съмнение, ако преди това бе имало. Да задържи резците в устата си и да не вземе шията й му бе отнело целият контрол, с който се бе гордял толкова много през вековете. Дори сега, спокоен, след цяла нощ на наистина невероятен секс, резците го боляха, настоявайки да я вземе... да предяви претенциите си към нея.

Тя също усещаше връзката помежду им. Когато се обърна, разголвайки шията си, тя бе подпечатала съдбата си. Веднага щом намерят лек за вируса, той щеше да вземе това, което му бе предложила. Сега, след като я бе открил, цялото му съществуване се свеждаше до това да подсигури безопасността й. Щеше да е много по-лесно, ако можеше да сложи нея и Джейни на едно и също място.

Но първо, имаше работа за вършене.

Стана тихо от леглото и намъкна панталоните си. Излизайки на пръсти от спалнята, затвори вратата след себе си и се насочи през пентхауса към вратата. Конн седеше на стол в коридора, държейки и двете врати под око.

Макс потърка лицето си.

— Мислех, че си заминал. — Макар в действителност да не вярваше, че ще го направи. Той знаеше много добре, че приятелят му ще стои, за да пази вратата.

Конн сви рамене.

— Имах чувството, че ще бъдеш зает.

— Тя е моя.

— Знам. — Усмивката на Конн не достигна до очите му. — Различно е. Когато си с половинката си, имам предвид.

— Да. — Макс никога не бе мислил, че ще намери половинката си. Идеята да остане далеч от нея сега... ами, звучеше на практика невъзможно.

Уважението му към Конн нарасна... каква силна воля можеше да има мъжа, за да стои толкова време далеч от половинката си.

Приятелят му се бе обвързал с ирландска вещица преди сто години... млада вещица, която имаше нужда от време, за да тренира.

Конн й бе дал цял век.

— Върви в Ирландия, Конн.

— Това планирам. Веднага след като всичко тук се уреди.